Стопанският ХХ век на България

1
Румен Аврамов
СТОПАНСКИЯ ХХ ВЕК НА БЪЛГАРИЯ
Въпреки цялата условност на летоброенето, изнизването на
последните години от едно столетие поражда това трудно определимо
настроение на fin de siecle, в което се примесват носталгия по пропуснати
възможности, тягостни равносметки и лекотата на новото начало. На
имагинерния предел между два века обществото е овладяно от
успокоението, съпътстващо края на изминат път, но и от изострена
чувствителност към възможните алтернативи пред бъдещето.
Ако в чисто интелектуалния живот тези явления са добре уловени и
описани за края на XIX - началото на ХХ в., то в стопанския мир нещата
стоят по-аморфно. Събитията тук по начало протичат по-бавно и инертно, с
по-неясни контури, отмерени единствено от относително ритмичните
икономически цикли и кризи.
1.РАМКИТЕ НА СТОЛЕТИЕТО
Маркиращите точки в икономическото време са по-скоро стопанските
катаклизми, отколкото по-безметежните години. Историческите
обстоятелства се стекоха така, че началото и края на българския
“икономически век” са обозначени именно от две значими, запомнящи се
кризи. Страната влезе в ХХв. изтощена до крайност от най-дълбокия
финансов колапс след Освобождението и напуска това столетие в
условията на незапомнен икономически срив.
Кризата от края на ХIХ в. беше криза на излишествата, съпътстващи
еуфорията от първоначалното натрупване през Стамболовите години, но и
удар на природата (наводнения и неурожаи) върху една все още
неоткъсналата се от природната си среда натурализирана икономика.
Кризата от края на днешното столетие е цената за излишествата на един
катастрофирал режим без вътрешна мяра и задръжки, но и сътресение,
предизвикано от приобщаването на изолирания, стерилен български
стопански свят към динамичния свят на световното стопанство.
Сходството на тези два репера идва да напомни илюзорността на
всеки “прогрес”. Има ли значение, че стопанството е направило крачка
“напред”, след като то отново и отново изпада в шок, напомнящ

2
собствената му изостаналост и погрешна нагласа?
Като изходна точка на разсъжденията върху това, което се е случило с
българската