Структура на растителна и животинска клетка

Въведение
Клетката е най-малката структурна и функционална единица на живота, способна да се самовъзпроизвежда. Всички клетки съдържат множество по- малки структурни единици, наречени органели, които изпълняват специфични функции. Органелите са обкръжени с течна цитоплазма, а като цяло клетката е отделена от външната среда с липиднобелтъчна обвивка, наречена клетъчна мембрана. Цитоплазмената мембрана е жизнената преграда, която отделя вътрешността на клетката от външната среда. Вътре в клетката се намират цитоплазмата с клетъчните структури и вещества, които правят възможно нейното функциониране. Ключова структура е ядрото или нуклеоида, където се съдържа необходимата информация за репродукцията на клетката. В цитоплазмата са разположени механизми за клетъчния растеж, функциониране и размножаване.
Съществуват два големи класа клетки – прокариотни (доядрени) и еукариотни (същинско ядрени). Както показват имената им, разграничителен белег е наличието или липсата на оформено ядро, но всъщност разликите са по-дълбоки. Клетките в древните пластове са прокариотни, за което се съди по малките им размери и простото им устройство. Прокариотните са най-просто устроените малки клетки. Приема се, че тяхната възраст възлиза над 3,5 милиарда години. Еукариотните организми се появяват около милиард години след прокариотите.

1.1. Химичен състав на клетката
По химична природа веществата, които влизат в състава на клетката се разделят на две групи:
неорганични компоненти: вода, органогенни елементи и минерални елементи;
органични компоненти: белтъци, нуклеинови киселини, липиди, въглехидрати (полизахариди), алкохоли, витамини и др.

1.1.1. Неорганичен състав на клетката
Вода. Животът е възникнал във вода. Всички форми на живот на Земята не могат да живеят без вода. Водата участва в създаването на вътрешната среда на клетките на растения и животни. Свободната вода служи като разтворител на веществата в цитоплазмата на клетките. В нея се разтварят различни соли, които лесно се дисоциират на йони, а също и някои органични съединения. Тя изпълнява ролята на универсална дисперсна среда в клетката. При намаляване на съдържанието й до критично ниво, живите организми преминават в състояние на анабиоза.
Електронната й структура, физичните и химичните й свойства я правят пригодна за изпълнение на биологичната й роля. Молекулата на водата представлява леко "изкривен" тетраедър, в центъра на който е разположен кислородният атом. Двете му връзки с водорода са насочени към два от върховете на тетраедъра, докато несподелените електрони от двата sp3- хибридизирани орбитала заемат останалите два върха. Ъгълът между двата водородни атома (105o) е малко