Търговско право - теми: 1, 2, 3, 4, 5, 11, 12, 13

Обща характеристика на търговското право

Търговското право се е зародило на определен етап от развитието на обществено-икономическите отношения около X в. в Западна Европа. Развитието на българското ТП започва след Освобождението през 1897г. Тогава е приет първият у нас търговски закон, просъществувал до Национализацията през 1947г, когато е отменен. Частична реабилитация на ТП у нас е направенa през 1989г. с приемането на указ №56 за стопанската дейност, с който се въвежда у нас за първи път след 1947г, т.н. фирмена организация на стопанската дейност. Същинска организация на фирмена основа се създава и регламентира нормативно с приемането и влизането в сила на търговския закон. Действащ и понастоящем, той е приет през 1991г.
ТЗ дава и определения на понятията търговско право и търговец. И също и регламентира видовете търговци. С оглед на действащата нормативна уредба, ТП може да се определи като система от правни норми, които регулират правното положение на търговците и отношенията, в които те встъпват в процеса на осъществяване на търговска дейност.
ТП представлява и съвкупност от търговски правоотношения (обществени отношения, възникващи в процеса на осъществяване на търговска дейност), които се регулират чрез търговско-правните норми в системата на българското право. ТП е най-близко до гражданското право. Самото търговско право се характеризира и чрез своята система, която включва 6 основни дяла:
Първият включва правните институти, регламентиращи правното положение на търговците и търговските предприятия.
Втори – включва групата от правните институти, които уреждат материята за търговски сделки
Трети дял – занимава се с изучаването на т.нар. ценни книги (документи като чека, менителницата, записа на заповед, акции и облигации).
Четвърти – институтите, занимаващи се с изучаването на морското търговско право.
Пети – изучаване на търговската неплатежоспособност и търговската несъстоятелност. Несъстоятелността е универсално принудително изпълнение срещу търговеца, което има за цел да удовлетвори неговите кредитори.
Шести – включва изучаването международното търговско право, като всеки план на правото и ТП се характеризира чрез своите източници. Това са различните нормативни актове, съдържащи търговско-правни норми, служещи за регулиране на търговски взаимоотношения.
Източниците на ТП разделяме на – вътрешни и външни.
Вътрешни: включват нормативни актове – законови и подзаконови, чрез които се уреждат търговските правоотношения. Основен е търговският закон.
Външни източници: включват различни международни конвенции и други международни правни актове, ратифицирани (присъединени) от Република България