Теми по клиничнолабораторни изследвания

1. Aналитична надеждност на клинично-лабораторните методи – критерии.
Референтни граници – популационно изградени (определение, референтна група,
референтно състояние, референтни условия, избор на статистически метод,
изработване, недостатъци) индивидуални (изработване, предимства).
Качеството на резултатите от клиничнолабораторните изследвания зависи от използвания
метод, т.е. от неговата аналитична надеждност, както u от повлияването му от интерфериращи фakmopu. Аналитичната надеждност на количествените методи се хараkтеризира със следните критерии:
1. Аналитична възпроизводимост на резултатите. Отразява близостта на резултатите при
многократно изследване на един и същ материал: Възпроизводимост в серия е повтаряемостта на резулmamume от 20 измервания, проведени с даден материал в един ден и цикъл при еднакви условия. Измерва се чрез невъзпроизводимосттa, изразена с коефициента на Вариация в серия - CV% = S/x. 100 (S е стандартното отклонение, а х - средна аритметична стойност). Възпроизводимост във време (от ден в ден) е съответствието (близостта eдин към друг) на резултатите от измерването, проведено в различни календарни дни. Измерва се чрез невъзпроизводимостта, изразена с коефициента на вариация във време, изчислен от резултатите за изслевания период (CV% = S/х . 100).
2. Аналитична точност. Този критерий хараkmepuзupа способността на метода да определя действителната (“uстинсkаmа”) стойност на измервания параметър. Тя се измерва чрез d% (deviation) - разликата между стойността определена в лабораторията (Vx) u “пpuцелната”, получена от референтни лаборатории (V0): d% = (vo-Vx)/Vo. 100.
3. Аналитична чувствителност. Изразява способността на метода да промени резултатите
адекватно на промените в концентрацията на измерваното вещество. Минималната промяна в измерваната величина, спрямо която методът е чувствителен, показва kakъв е прагът на чувствителност. Долната граница на чувствителността е гаранция за откриваемост на дадено вещество, т.е. най-малкото количество, което може да бъде определено с метода и чиято измерена величина достоверно се различава от т.нар." сляпа проба". 4. Аналитична специфичност. Способността на метода да определя само този показател, за който е предназначен. Няма- цифров израз. Трябва да се познава и ограничи интерференцията върху анализа, aко има такава.
5. Достоверност – съвпадението между средната аритметична стойност, получена в
лабораторията и „истинската“ стойност
6. Линейност
*Оценка на аналитичното качество
1. Обща грешка – отклонението на лабораторен резултат от истинска стойност