Теми по Микробиология

Тема № 1: „Предмет и задачи на микробиологията. Основни етапи
в нейното развитие.”

Предмет на микробиологията е изучаването на всички микроорганизми в природата –
както свободно живеещите в условията на външната среда, така и на микробите, паразитиращи в
многоклетъчните животински и растителни организми.
Предмет на медицинската микробиология са микроорганизмите, които са се
приспособили за паразитиране в човешкия организъм и предизвикват в него болестни промени.
Задачите на микробиологията са да изучи морфологията, структурата и физиологията на
микроорганизмите и тяхното взаимодействие с външната среда, т.е. значението им за икономиката
в природата и за патологията на човека, животните и растенията.
Пръв Хипократ в редица свои книги изказва мисълта, че епидемиите са резултат на
болестотворни изпарения – миазми, получени от почвата, въздуха и водата. Едновременно с това
възниква и мисълта за живата природа на причинителите на заразните заболявания. Историята
на микробиологията може да се раздели условно на три периода:
1. Морфологичен – свързан с развитие на оптика, механика, математика и др. Открития:
 Х. и З. Янсен, Р. Хуук – откриване на микроскопа и описване на растителна клетка;
 А. ван Льовенхук – откриване на бактериите; баща на микробиологията;
 Откриване причинителите на мускаридината, фавуса, трихофитията, антраксния бацил.
2. Физиологичен период – обобщаване на откритията в единна научна доктрина.
 Луи Пастьор – поставя научните основи на микробиологията като самостоятелна
бииологична дисциплина; изяснява специфичността и анаеробизма на ферментационния
процес; създава метода пастьоаризация; отхвърля окончателно теоргията за спонтанното
самозараждане на живота; открива стафилококите и стрептококите в гной от рани; през
1878 г. поставя основите на мед. микробиология.
 Създаване на първата жива ваксина (за кокошата холера) и втората (за антракса) от
Пастьор – разработва се принципа на атенюация на микробите;
 Създаване на противобясната ваксина – утвърждава се принципа на специфичната
ваксинопрофилактика; поставят се основите на експерименталната и приложна
имунология;