Теми по патофизиология

Тема №26 „Затлъстяване. Видове, патогенеза.”

Затлъстяването е патологично състояние, характеризиращо се с повишена заболеваемост и смъртност. Характерно е с натрупване на триглицероли в мастната тъкан, поради превес на липогенезата над липолизата и покачване на телесната маса. За определяне количеството мазнини в тялото се използва ИТМ – индексът на телесната маса, който представлява отношението телесна маса/(ръст)2. ИТМ = 18,5 кг/м2 до 25 кг/м2 се приема за нормално количество на мазнини. Над 25 кг/п2 – наднормено тегло; над 30 кг/м2 – затлъстяване.
Причините на първичното затлъстяване не са изцяло изяснени. Свеждат се до фамилно предразположение на характеристики на хранене и енергоразход: мутации в гените, имащи отношение към синтеза на регулиращи фактори (лептин) относно апетита; външни фактори като качество на храната, физическа активност, трудова дейност и др.
Вторичното затлъстяване е вследствие на нервноендокринни нарушения, повлияващи цикъла на липогенеза и липолиза. Такова затлъстяване има при хипоталамични и ендокринни увреди. Затлъстяването е резултат от нарушено съотношение между липогенеза и липолиза. Осъществява се чрез хиперплазия на адипоцити (само до пубертета) и чрез хипертрофия на адипоцити. Значение има къде са натрупани мазнините.
Висцералното затлъстяване (централно) се характеризира с висока заболяемост и смъртност. Такова затлъстяване има при заседнал начин на живот и характерно за него е инсулиновата резистентност.
Подкожното затлъстяване (периферно) се наблюдава при нормален енергоразход и при него обикновено липсва инсулинова резистентност.
Първично затлъстяване. Наследствените фактори са значими, като при осиновени деца се наблюдават характеристики на затлъстяването, характерни с тези на биологичните родители. Еднояйчни близнаци, отгледани поотделно показват сходство в затлъстяването.
Мутацията на единичен ген (ob-генът) има голямо значение за развитието на затлъстяване. Продуктът на оb-гена е пептидът лептин. Лептинът се синтезира от адипоцитите пропорционално на отложените в тях мазнини. В хипоталамуса има лептинови рецептори. Когато се наситят с лептин, те подават сигнали за ситост и повишен енергоразход. При инактивация на лептиновия ген, такива сигнали не могат да бъдат подавани и се развива затлъстяване, което се повлиява от екзогенен лептин. Има случаи, при които не се повлиява от външен лептин – тогава дефектите са в лептиновите рецептори.
Всички фактори, водещ до преобладаване на липогенезата над липолизата водят до затлъстяване. Такива са:
Свързани с приема на храна;
Свързани с енергоразхода;
Директно влияещи на цикъла липогенеза-липолиза.