Теми по увод в психологията

1. Същност на психологията и изучаването й

Психични трудности при изучаването на психологията

Връзката на психологията с философията – от историята на психологията става ясно, че психологията се оформя като самостоятелна наука в средата на първата половина ХХ век и се откъсва от философията, но откъсвайки се, тя запазва наследствени характерни черти на философията – характера си на абстрактност и теоретичност. Използват се категории от философията – битие и съзнание, материално и идеално, причина и следствие и т.н. Философията в психологията освен тази своя функция служи като най-общ инструмент за практическата му и теоретическа дейност – методология. В качеството си на философска логика психологията ни е необходима и формира категориите и законите на философската логика (философска диалектика).
Трудност, произлизаща от връзката на психологията с ежедневното съзнание (например съновиденията, усещанията – индивид – личност – емоция – чувства) – ние постоянно използваме психологически категории.
Третият проблем идва от индивидуалните личностни нива на знание (то идва наблюдавайки другите и познавайки себе си).
Проблемът за норма и ненорма на личността – само в практическия живот може да се определи “кой е лудият”.
Проблемът за личностния смисъл на познанието – свързва се със сложността и противоположността на обективността. Проблемът е, че именно психологията ни дава основание да обичаме себе си и хората. Човек трябва да познава себе си, да обича себе си, за да обича останалите. Не може един човек да обича Бога, без да обича себе си. Основата на обичта е познанието. Учението и трудът изискват обикновено някаква социална принуда. “Вън от обществото човек може да бъде бог или звяр” – Аристотел.
Парадокс на познанието – ние се раждаме в тъмнина, но науката е светлина, която попада върху предмети и явления и те стават видими за нас. Същественото е невидимо, но то става такова, благодарение на зрението. Кръгът на познанието ни се разширява с възрастта. Светът е безкраен, но светът на познанието ни кара да го опознаем. “Аз знам каво и защо не зная” – Сократ. Истинското знание е хипотеза на границата между светлината и тъмнината. Няма тъмни неща, има неща, които ще осветлим.

Степени на обобщеност на психологическото знание – в една и съща дума се влагат различни съдържания, в зависимост от обобщеността (например “стол”). Видовете знания в психологията биват:
сетивно, емпирично познание, дошло от опита в противовес с рационално-съзнателното. В психологията емпиричното се свързва с рационалното

емпирично рационално

сетивно съзнателно