Теории и концепции на сестринските грижи

Теории и концепции на сестринските грижи.1.Модел на Ф. Найтингейл – първа обоснована сестриството и определя границите на сестринската професия. Според нея медицинската сестра е необходимо да променя околната среда за да осигури на пациента по-добро съществуване и осъществяват дейности насочени към болестта на пациента и много по-малко се занимават с холистична оценка.Найтингейл е преди всичко известна с това, че поставя основите на теоретичното сестринство, но също така има съществен принос в развитието на акушерството като професия и професионалната кариера на жените. Найтингейл определя здравните грижи като систематични и холистични, като счита, че тяхна основна цел е промоцията на здравето и превенцията на болестта.2.Модел на Д.Орем за самообслужването – Отделя се голямо внимание на личната отговорност на човека за състоянието на собственото си здраве. Съгласно този модел пациентът е една функционална система, която има мотивация за грижи за себе си. Човек осъществява грижи за себе си, независимо от това, дали е здрав или болен, т.е. неговите възможности и потребности от грижи за себе си трябва да бъдат в равновесие .Теорията за самообслужването на Орем има най-голямо приложение приамбулаторно обслужване на пациентите. Медицинската сестра има за задача да асистира на пациента до достигане на компетентност относно самообслужването.Целта е да се дадат възможности на пациента или на цялото семейство за активно участие в процеса за съхраняване на здравето.Този модел за сестрински грижи позволява да се използват най-ефективнопотенциалните възможности на всеки пациент, както и мобилизиране наиндивидуалните способности на пациента за постигане на целите. 3.Модел на И.Дж. Орландо Медицинската сестра трябва да използва максимума на своя усет и наблюдателност за да открие най-добрия подход за общуване и комуникация с пациента. Интегрира подходи от психиатричното сестриство в практиката на медицинските сестри. Моделът на Орландо се счита за достатъчно ефективен, защото позволява на медицинската сестра да

фокусира практиката единствено и само към пациента и към неговите потребности.4.Модел на Хилдегард Пеплоу – акцентира се върху взаимоотношенията между медицинската сестра и пациента, като взаимоотношения между партньори и пациентът не е пасивен участник в лечебните процедури. Най-същественото в теорията на Пеплоу е активното участие на пациента, а задача на медицинската сестра е да го подпомага и улеснява чрез наблюдение, описание, формулиране, интерпретация и намеса. Теорията намира приложение преди всичко при терапевтични сестрински интервенции.Взаимоотношенията между медицинската сестра и пациента преминават през следните фази:- фаза на ориентиране- фаза на идентифициране- фаза на сработване- фаза на вземане на решения5.Модел на К. Рой Според т.нар. “адаптационен модел” човек се адаптира към променящата