Теория на европейската интеграция-лекция

Теории на европейската интеграция

За какво служи теорията в науката?

Изграждането на теории е фундаментален елемент от научното познание. Главната цел на всяка научна теория е да открои зависимостите между водещите елементи на копмплексен феномен, така че да го направи разбираем за наблюдателя. Светът е комплексен – участват множество фактори, актьори, сили на взаимодействие и конфликт. Теорията внася ред в тази комплексност. Теорията избира тези най-важни характеристики на изследвания предмет открива основните връзки на взаимодействие. Казано най-просто теорията ни дава обяснение на света, което можем да разберем. Тя нашият визьор, леща или микроскоп, който се фокусира върху най-важното и филтрира всичко останало или като маловажно или като производно на основните фактори. Следствие на това фокусиране е, че много неща от комплексния свят остават на заден план като маловажни или второстепенни. За тези неща трябва да се създадат или отделни теории или да бъдат подчинени на главните фактори.

От всичко това следва, че теорията дава опростена визия за света. Това не е целият свят, а само основното в него. Опростената визия не е слабост на теорията. Това е нейната познавателна сила. Колкото по-проста е една теория, толкова по-добра е тя. Друг белег на добрата теория е това дали може да бъде лесно отхвърлена от фактите в света (фалсифицирана). Според един от водещите философи на науката Карл Попър това е най-важната харектеристика на една теория. Ако една теория е прекалено обща и неподлежаща на отхвърляне, ние не можем да извлечем от нея конкретно полезно знание. Например, ако измисля теория, която гласи, че утре или ще вали или няма да вали, аз съм създал толкова обща теория, че тя не носи никаква познавателна добавена стойност – не разбираме състоянието на света по-добре от такава теория. От друга страна, ако посоча теория за времето, според която мога конкретно да кажа дали ще вали или не, теорията ще има по-голяма обяснителна сила. Нещо повече, ако не позная и теорията ми е отхвърлена от фактите, то това отново представлява научна полза, защото ни дава повод за допълнителни изследователски търсения. Това помага на науката да става все по-прецизна във времето.

Примерът с метеорологията е добро начало за вникване във въпроса що е теория, но трябва да внимаваме за още нещо когато изследваме обществените и политически отношения и това е човешкият фактор. Хората не са като облаците, които следват въздушните течения. Човекът е по-сложно устроен, което прави и работата на изследователите по-трудна.

Към един и същи предмет на изследване съществуват различни изследователски перспективи. Всяка от теориите, които ще разгледаме откроява различни