Теорията на Ериксън за социалното развитие на човек

Ерик Ериксън
Пети етап
Юношество (между 12-13 и 20г.)
Противоречието е между идентичност <-> размиване на идентичността. Основният въпрос, който трябва да се реши тук, е да се развие идентичността.
Идентичност – това е централния компонент на психически здравата личност. Тя се развива, когато личността поема ангажимент за бъдещите си занимания, ценности, професионална насоченост и др.
През юношеството се единството на детските преживявания и ролите на възрастните. Преди пубертета идентичността е по-скоро проста идентификация с родителите. Задачата на юношите е да синтезират тези предишни идентификации в една нова цялост.
Този период наследява противоречия от предишните етапи, които се проявяват по определен начин. От първия етап се наследява доверието. Юношата се нуждае от хора, на които да вярва и на които да се доказва. От друга страна той се страхува от лекомислено обвързване с идеи и хора. Има необходимост от вяра, която се изразява обаче чрез шумно недоверие. Наследството от втория етап се изразява в това, че юношата се стреми да се дефинира чрез това, което прави като израз на своята свободна воля. Той се страхува да не бъде заставен от възрастните да върши неща, така че да се срамува от себе си пред връстниците си. Неограниченото въображение е наследено от периода на игрите. От четвъртия етап идват чувството за компетентност срещу това за малоценност. Характерно е желанието нещата да бъдат направени по възможно най-добрия начин. И в тази връзка често се предпочита бездействието пред алтернативата да се прави нещо, но не по най-добрия начин.
Формирането на идентичността е процес, в който развиващият се индивид започва да възприема себе си като нещо уникално и като член на определена социална група. Начинът, по който се възприема, се определя на мнението на другите за него. Формира се вътрешна увереност в посока на определяне на жизнения път. Колкото по-неустойчиво е вътрешното чувство за идентичност, толкова по-противоречиво е външното ролево поведение. Формирането на идентичността никога не е завършено изцяло. Човек трябва да е открит за нови възможности, за преразглеждане на настоящата позиция. Това може да се наложи, както по силата на външни обстоятелства (например някакви социални проблеми, които налагат личността да преразгледа професионалния си път като се преориентира в друга област), така и по силата на вътрешни (човек решава, че това, с което се занимава не го удовлетворява, затова се заема с нещо друго). Идентичността предполага избор между различни аспекти на собственото Аз и между възможните външни роли (какъв би могъл реално да стана).
Съществуват няколко възможни източници на криза през този етап:
1). Когато потребностите не са ясни и на