Учебник по нервни болести

1. РЕФЛЕКСИ
1.1. Общи положения. Анатомо-физиология
Рефлексът е неволева, закономерна и стереотипна двигателна или секреторна
реакция в отговор на определено сетивно дразнение (сензорен стимул). Рефлексите са
най-простите форми на двигателна активност, чрез които се осъществяват най-
елементарните приспособителни функции на организма.
Рефлекс (re-flecto-flexi, flexus, лат. - извивам, обръщам назад; reflexus, -a, -um: възвърнат,
отразен, неволев; reflexus, -us, m (pl reflexus): отражение, отзвук, е всяка реакция – отговор, която
се появява задължително, почти автоматично, в резултат на определено въздействие
Рефлексната функция е основна и специфична за нервната система. Тя се проявява
и в осъществяването на сложни високодиференцирани реакции, в някои от които,
участват хиляди синапси. Съществени части от обичайното поведение, каквито са
движението, поддържането на позата, а и дишането и сърдечната честота, се контролират
рефлекторно.
Анализът на рефлексната дейност е важен компонент на диагностичния процес в
клиничната неврология. Той е базиран на точни знания за стереотипните нормални и
патологични прояви на структурно–функционалните елементи и подсистеми на нервната
система, участващи в осъществяването на рефлексите.
Рефлексите се реализират на нивото на точно определени нервни пътища и
структури, наречени рефлексна дъга, съставена от пет задължителни компонента (Фиг.
1.1.):
1. Рецептор. Той е разположен в т.н. рефлексогенна зона (рецептивно поле) в
периферния край на даден сетивен нерв в кожа, лигавица (екстерорецептори),
сухожилие, периост, мускул (проприорецептори) или вътрешни органи
(интерорецептори). Възприема сетивното дразнение и го преобразува от определен
вид физическа енергия в нервен импулс (процес на сензорна трансдукция: физичен
стимул – рецепторен потенциал – акционен потенциал);
2. Аферентната част е сетивен нервен проводник, който отвежда нервния импулс
от рецептора към ЦНС (центростремителен импулс);
3. Асоциативна, централна, превключвателна част се състои от група неврони,
разположени най-вече в гръбначния мозък и в мозъчния ствол. Те директно или с
участието на интерневрони, чрез моно- или полисинаптични връзки, осъществяват
анализ и синтез на получената информация, за да изработят нова информация -
отговор, която изпращат към периферията чрез;
4. Еферентна част, която се състои от двигателни нервни проводници, които