УЧР

11.Пазарна природа на труда. Специфика на трудовия пазар – основни характеристики:
Пазарът е безалтернативна, универсална и ефективна форма на организация на икономическия обмен. Като форма на обществена организация пазарът на труда е механизъм за разпределение на един от производствените фактори – труда. Според съвременните теории на класическата и неокласическата школа новата, добавената стойност се създава не само от труда, а от стойността на всички производствени фактори. На трудовия пазар се разменя специфична „стока” – работна сила. на пазара на труда възникват и се реализират специфични пазарни отношения – наемане на работна сила. трудовите отношения, които възникват и функционират на пазарна основа се дефинират като наемни отношения. Пазарните отношения се реализират на или при определена цена. Форма на проявление на цената на наемането на работната сила е работната заплата. Цената на труда освен работната заплата включва и пазарната оценка на условията, при които се използва работната сила. При изясняване на връзката стойност – цена, ще се спрем на основните положения на неокласическа икономическа теория, на която се основава съвременната икономическа теория и практика. Според Алфред Маршал стойността на стоката, която той приема за цена, зависи както от факторите на предлагането, така също и от факторите на търсенето. Стойността на работната сила се формира на основата на разходите по нейното създаване, поддържане и възпроизводство. За отправна позиция за определяне на тези разходи се използва социалния минимум, чието удовлетворяване осигурява съществуване на индивида на минимално, но дъстатъчно потребление за поддържане и възпроизводство на неговия жизнен, трудов и социален потенциал. Теорията за пределната полезност на работната сила намира проявление в процеса на нейното производително използване.
В сравнение с другите пазари, на пазара на труда търсенето „идва” от производството, от предприятията и организациите, а предлагането от населението, по – конкретно от икономически активното население. Трудовият пазар не е капсулиран и изолиран от конюнктурата на стоковите и другите пазари на производствени фактори. Пазарните отношения, тоест наемането и използването на работна сила се реализират чрез адекватни пазарни механизми, каквито са договорите – индивидуални и колективни.
Конкуренцията е друг фактор или движеща сила на пазара на труда, чиито механизми на реализация отразяват както неговата специфика, така също и степента на съвършенство на пазарните отношения. Една съвършена конкуренция на пазара на труда означава да се осигури равнопоставеност на участниците, равен достъп, обективна оценка и т.н.
На пазар на труда действат и редица неикономически фактори. Тяхното нарастващо влияние се свързва със засилената намеса на държавата в регулирането на трудовите отношения, с институционализирането на