Въображението - психичен познавателен процес

Въображение

Айнщайн е казал – „Въображението е по-важно от знанието”. Но дали е бил прав? За да се отговори на този въпрос и за да бъде идеята му добре обоснована, трябва първо да се изясни понятието „въображение” и какво точно включва то. Въображението е психичен познавателен процес, който се реализира при участието на мисленето, волята, чувствата и вниманието, а то е немислимо без предишни възприятия и без паметта. Въображението е един от най-богатите по възможности за пресъздаване на действителността процеси в човешката психика. В неговата основа стои механизмът на асоциациите. Въображението като процес протича на основата на търсенето на образ, събитие, явление и на основата на реконструкцията на предишни образи при налагане на нови форми на комбиниране на елементи в образи в унисон с търсенето. Повечето от дефинициите на въображението се изграждат върху особеностите на получения от него резултат. Според Платон например то трябва „да внесе ред в хаоса”. Значителна част от съвременните автори определят въображението или фантазията, акцентирайки върху процеса, считайки го за психологически механизъм на творческа дейност.
Конструкциите на въображението се отнасят до три главни обекта – обекти, които съществуват в действителността, но не са възприемани от индивида; обекти, които не съществуват в действителността, но тяхното съществуване е възможно поради непротиворечие с обективните природни закони; и обекти, които не съществуват и не могат да съществуват, тъй като това противоречи на природните закони. Последният вид обекти са т.нар. фантазни образи, които са синтезирани от елементи на придобити по-рано по непосредствен път обикновени представи.
Начините за изграждане на въображаемите обекти са волево, неволево, аглутинация, схематизация, акцентировка и типизация. При неволевото образите възникват спонтанно, без предварително поставена цел за създаването им, докато волевото изграждане се характеризира с целенасоченост и избирателност на създаване на образите. Аглутинацията или т.нар. слепване е един от най-старите похвати, използвани за изграждане на фантазни образи. Тук те се изграждат чрез абстрахиране на части, елементи, признаци или свойства на различни, реално съществуващи предмети и явления и обединяването им в някаква нова комбинация. Цялата митология е изградена предимно върху този метод. Аглутинацията е широко използвана и при изграждането на религиозни образи, както и на такива в литературата и в съвременното изкуство. При схематизацията от друга страна образите се създават по пътя на абстрахирането и използването на определени схематични структури на самите обективни предмети, отразявани от въображението. Тя като метод се използва в различни области на науката като математика, физика, химия и география. Хиперболизацията е друг метод за