Въведение в епидемиологията. История на епидемиологията.

„TEMPORA MUTANTUR ET NOS
MUTANTUR IN ILLIS“
„ВРЕМЕНАТА СЕ МЕНЯТ И НИЕ СЕ
ПРОМЕНЯМЕ С ТЯХ“
ЛАТИНСКА ПОСЛОВИЦА

ИСТОРИЧЕСКО И ЛОГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА
ЕПИДЕМИОЛОГИЧНОТО ПОЗНАНИЕ
ИСТОРИЧЕСКА
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
(ПАЛЕОЕПИДЕМИОЛОГИЯ )
изучава еволюцията на
инфекциозния процес
( инфекциозни болести )и
тяхното разпространение т. е.
проучва еволюцията на
епидемичния процес.
Еволюция между видовете
(във вертикала).
Еволюция във вида (човешко
общество –по хоризонтала ).
ИСТОРИЯ НА
ЕПИДЕМИОЛОГИЯТА
Основни етапи в историко-
логическото развитие на
епидемиологичните знания:
І. Доисторическа ера
ІІ. Историческа ера

ПРОИЗХОД И ЕВОЛЮЦИЯ НА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ ПРИ
ЧОВЕКА
ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ
(COMMUNICABLE )
ИНФЕКЦИОЗНИ
БОЛЕСТИ
(INFECTIONS)
ПАРАЗИТАРНИ
БОЛЕСТИ
(PARASITIC)

ПРОИЗХОД НА ПАТОГЕННИТЕ ЗА ЧОВЕКАМИКРООРГАНИЗМИ
И ЗАРАЗНИТЕ БОЛЕСТИ
1.От приматите –маларията
2.От дивите животни
3.От гризачите –петнист тиф; коремен тиф
4.От домашните животни
5.От свободно живеещи форми и собствена
микрофлора –холера, псевдотуберкулоза; коли-
бактериози, кокови инфекции (стрептококови,
стафилококови, менингококови)
6.Вируси–три хипотези за произхода и
еволюцията:
потомци на древни доклетъчни форми
дегенерация на едноклетъчни организми
еволюция на субклетъчни структури

Научно обоснована стратегия и тактика за
борба със заразните болести при човека е
невъзможно да се създаде без отчитане
природата на патогенните микроорганизми и
тяхната еволюция под влиянието на различни
(биотични и абиотични) фактори.
О. В. Бароян 1975г.

ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА ИСТОРИЯТА НА
ЕПИДЕМИОЛОГИЯТА