Възникване и развитие на счетоводството в България

СЪДЪРЖАНИЕ

Същност на счетоводството
Развитие на българската счетоводна мисъл през периода от 1850 година до началото на 50-те години на XX век
Развитие на българската счетоводна мисъл от началото на 50-те до края на 80-те години на XX век
Развитие на българската счетоводна мисъл от началото на 90-те години на миналия век до наши дни
Законово-нормативна уредба на счетоводството в България
Перспективи за развитие

Същност на счетоводството
Счетоводството като практическа дейност възниква на определен етап от развитието на обществото с цел задоволяване на конкретни, практически потребности. Стоковата размяна, постоянното движение на стоките и непрекъснато разширяващата се стопанска дейност налагат появата на счетоводството като информационна и контролна система. Съвсем не е случаен факта, че първите книги по счетоводство са написани именно за счетоводството на търговските предприятия. Така в края на XVII и началото на XVIII век счетоводните способи и преди всичко способът на двойното записване намират широко приложение в различните отрасли на националната икономика, като промишлеността, търговията, селското стопанство и др.
Счетоводство буквално означава водене на сметки или сметководство. Това е начин за създаване на информация за осъществената стопанска дейност. Тази информация е счетоводна по начина на създаването й и отчетна или фактическа според събитията, за които се отнася. С развитието на производството ставало все по-необходимо то да се контролира и регулира, т.е. да се управлява съзнателно, за да се използват по-ефективно и да се опазват ресурсите. Това на свой ред прави все по-необходима информацията за имуществото и за резултатите от неговото използване и дава тласък за развитието на отчетната дейност. Постепенно тя започва да се извършва по определени правила, които последователно се развиват и усъвършенстват и прерастват в организирана система за отчитане.
Развитие на българската счетоводна мисъл през периода от 1850 година до началото на 50 – те години на XX век
Историческите данни сочат, че още в началото на турското робство в българските земи е било практикувано воденето на търговски тефтери (книги), включително чрез прилагане на двойното счетоводство. То е било познато на заможните български търговци и занаятчии, които са търгували с търговски къщи от Венеция, Генуа, Флоренция, Пиза и Дубровник. В различните еснафски сдружения,сред дребните търговци и занаятчии, майстори,църкви и училища е било прилагано простото счетоводство,за което говорят запазените от онова време тефтери и кондики (летописни книги). Сериозна отчетност за