Възприятия

Х. Рьодигер, Е. Капалди, С. Парис и Дж. Поливи

Възприятия
Откъс от Христоматия по психология на познанието
Съставителство и превод от английски език Людмила Андреева
Издателство ЛИК, София, 1999

Перцептивна организация
Когато очите ни изследват околния свят, милионите пръчици и колбички във всяка ретина реагират на електрически сигнали. Осъзнаваме обаче само обектите и повърхностите в средата. Не съзнаваме какво пръчиците и колбичките правят; ако правехме това, може би щяхме да виждаме света като огромна поредица от точки, вариращи по цвят и яркост, а не като сцена в средата, съдържаща естествени обекти. Структурирането на елементарните усещания като точки, линии и ръбове в обектите, които възприемаме, се нарича перцептивна организация. Гещалтпсихолозите, включително Макс Вертхаймер, Курт Кофка и Волфганг Кьолер са сред изследователите, които имат най-голям принос за извеждането на това понятие на преден план в психологията на възприятието през първата половина на XX в. Те твърдят, че възприятието е повече (или е поне различно) от сбора на усещанията, лежащи в основата му. Точно както природата на молекулата се определя не само от съставящите я атоми, но и от подреждането им, природата на перцептивния опит зависи не само от усещанията, създадени от рецепторите, но и от начина, по който те са подредени в цялостни модели или гещалти.
Демонстрация на гещалт
Следният експеримент илюстрира едно понятие от гещалтпсихологията. Да предположим, че светлинен източник се прикрепи към гумата на велосипедно колело и колелото се върти в тъмна стая. Какво вижда наблюдателят? Не колелото, защото стаята е тъмна, а само светлината, движеща се в циклоида. Ако светлинният източник е поставен във венеца на колелото, наблюдателят вижда само светлинна точка, която се движи хоризонтално в стаята. Нито в единия, нито в другия случай не се вижда нещо, наподобяващо въртящо се колело. И накрая, представете си, че два светлинни източника са прикрепени към колелото - единият във венеца, а другият - върху гумата. Ако двете перцептивни събития се преживяват просто като акт на събиране, наблюдателят ще вижда едната светлина като следваща циклоидната крива, а другата - като права линия. Това обаче не става; двете светлини се възприемат като формиращи единно, въртящо се колело и дори най-упоритият наблюдател не може да види циклоидната пътека на светлината върху гумата.Тази демонстрация подкрепя твърдението на гещалтпсихолозите, че възприятието на целия модел или конфигурацията от стимули се различава от простия сбор на възприеманите части. Вместо сбор наблюдателят възприема модел или взаимоотношение между частите.