Възрастови задачи на развитието в старост

Възрастови задачи на развитието в старост
Този проблем за първи път е бил оформен в концепцията на Е. Ериксън, от която следва, че във всеки стадий на жизнения цикъл съществува задача, която се предлага от обществото. Осмият стадий на жизнения цикъл – старост – се характеризира с достигането на нова завършена форма его-идентичност. Човек, който проявява грижа към хората и се приспособява към успеха и разочарованието, придобива високо ниво на цялостност на личността. Ериксън отбелязва няколко съставляващи на това състояние на душата: всичко това е възрастова личностна сигурност, към порядъка и обмислянето; - това е любов на човешката личност, любов към родителите. Задачата на възрастния човек според Ериксън се състои в това, за да се достигне цялостност на развитието – Аз его, сигурност в смисъла на живота и на хармонията.Отчаянието може да присъства в случая на осъзнаване на жизнената неудачност и липса на време за оправяне на грешките. Недоволството от самия себе си при възрастния човек често се проявява чрез осъждане на постъпките на другите, най-вече на младите хора. Старостта върви заедно с разочарованието, отчаяние и страх от смъртта. Р. Пек счита, че за да се постигне успешна старост, човекът трябва да реши 3 основни задачи. Първата е деферинциране на егото. В процеса на професионалната дейност човекът е погълнат от ролята, която предлага професията. При пенсионирането хората трябва да запълват деня си с някакви занимания. Тяхното време трябва изцяло да е изпълнено с различни видове дейност. Втората задача – възрастните хора трябва да се учат да се справят с влошаването на здравето, да отвикнат от болезненото усещане и да се радват на живота чрез човешките отношения. Възрастните хора трябва да осъзнават, че макар ние да не можем да избегнем смъртта и е възможно тя да е съвсем близо, те трябва да се чувстват добре от това, че са внесли в този живот ново бъдеще чрез възпитаването на децата си, чрез своите идеи и работи. По теорията на Е. Ериксън хората, които посрещат старостта без страх и отчаяние, престъпват смъртта си благодарение на участието в младото поколение. Така по мнението на П. Масена успешното решение на кризата старост способства при оформяне на целта в рамките на по-реалистична гледна точка. А. Г. Лидерс казва че основното съдържание на старостта е приемането на своя жизнен път и себе си в него.Ериксън при изследване на личностната идентичност въвежда термина его-идентичност и ‚,криза идентичност‘‘ и отделя 3 основни положения в разглеждането на идентичността. 1. Чувство на идентичността – това е чувство на личностното тъждество и историческата непрекъснатост на личността2. Осъзнатото чувство на личностната идентичност е основано на две едновременни наблюдения -самовъзприемане, осъзнаване на непрекъснатото съществуване във времето и пространството и възприемането на факта, че другите признават моята непрекъснатост3.