Всекидневието на българите - 12 — 14 век

ЙОРДАН АНДРЕЕВ
УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО
„СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
СОФИЯ ф 1992

© И ор д ан Андреев
1992 Г -
с/о Jusautor, Sofia

ПРЕДГОВОР
Когато се пише за всекидневието на един народ
през средновековието, възможностите са най-общо две: "
или да се тръгне към прецизирането на всеки детайл
с необходимите, но; уви, банални обяснения, или да се
предпочете синтезът, при който фактите и явленията
са вплетени на фона на една система: Предпочетохме ,
втората възможност, ръководени от убеждението, че-
така книгата ще стане по-четйвна, без това да се от
рази на научната й достоверност.
Трудностите при разработването на темата са от
различно естество — най-вече заради пословичната
бедност на изворовите свидетелства. Те са най-мало-
речиви, когато става дума за делниците и празниците-
на обикновените хора. Стилът на повествование на
средновековните хронисти е известен: те се вдъхновя
ват предимно от героиката на епохата и горделиво
спестяват подробностите, които касаят ежедневието на
хората. А тъкмо в делниците пулсира истинската исто
рия, там се проявява най-вече характерът на един на
род, от тях наднича неговата душевност’ и там тряб
ва да търсим истинските стойности на човешкия жи
вот. И още нещо. Върховете на всяка история, вклю
чително и на българската, имат като фундамент тък
мо онова, което се създава във всекидневието: къс по
къс и частица по частица. Сивата верига на делници
те има още едно забележително достойнство: в нея
прозират очертанията на бъдещото величие и се дола
вят сетнините на очаквания погром.
/
5

Предпочетохме да не претрупваме изложението с
излиш ен справочен материал, затова възприехме