Заблуди и истини за детското въображение

ЗАБЛУДИ И ИСТИНИ ЗА ДЕТСКОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

Мажду другите психологически грешки, влияещи вредно върху възпитателната практика, не на последно място е мнението за необикновено развито въображение на децата. На децата се гледа като на малки поети; казват, че децата са велики фантазьори; че дори и най-нищожната играчка, с помощта на тяхното живо въображение може да заеме цялото им време; че най-невероятната приказка все едно се изиграва пред техните очи; че те одушевяват своите играчки, мебели и т.н.; че най-лошата гравюра, картина се превръща в тяхното въображение в ярък, жив, действителен предмет. На таково множество неоспорими и убедителни факти не може да не стигнем до заключението, че фантазиите не на някой друг, а именно на децата могат да бъдат така живи и да се развива така бързо, да съставя психическата особеност на детството.
Може ли да допуснем, че въображението при децата е толкова развито? Паметта при децата е слабо развита. Ако тя е много възприемчива, то вследствие на недостатъците на сходните ситуации тя не е толкова издържлива, детето много забравя. За разсъдъка на детето на 3-4 години, когато фантазията се признава вече за развита, няма какво да се каже – той е слаб и неразвит; детето все още няма много висши форми на чувства, естетически, нравствени, умствени; детето има слаба воля. По този начин целият му живот на психическо развитие не е осъщесвен, а също така и организмът му и това е причината да има толкова развита фантазия.
Ще разгелдаме фактите, които ни водят до защита на такова теоретично несъстоятелно мнение. Тези факти са ни известни отдавна. Те се състоят в това, че децата придават душа на всички обкръжаващи ги предмети, увличат се от най-невероятни приказки, в любовта на децата към игрите, с които постоянно се занимават, в увлечението им по картините и гравюрите, в които те виждат действителни, живи същества. Подобни факти са безброй много; те са съвършено неуспорими и общоизвестни. Въпросът се състои не в обсъждане на достоверността на фактите, а в тяхното обяснение. Следва ли да обясним тези факти с необикновено развитото въображение на децата или по какъв друг начин?
Бавачката разказвала на децата най-нелепата, най-фантастичната приказка. Децата така се увлекли и фантазията им така се разиграла, че те видели приказните действия, герои и героини да минават пред очите им наистина живи; в това време някой почуква на вратата, когато в приказката се разказва за някое чудовище и децата страшно се плашат, мислят, че приказното чудовище е дошло за тях. И казват - това е то, въображението! Но къде е тук силата на въображението? Защо детето вижда в приказката действителността, а не самата приказка? Първо, защото не може да направи разлика между възможното и невъзможното. За да смята действителните приказни събития, които са невъзможни, не е необходимо да