Заболявания на перикарда, перикардни изливи – етиология, клинична картина, диагн

Тема №28: „Заболявания на перикарда, перикардни изливи – етиология, клинична картина, диагноза, поведение и лечение.”

Болестите на перикарда включват възпалителни заболявания, невъзпалителни перикардни изливи (хемоперикард, хидроперикард и др.), хронични и констриктивни заболявания на перикарда (фиброза, амилоидоза и др.).
Етиология. Причините за остро перикардно възпаление са различни:
1) Идиопатични перикардити;
2) Инфекциозни перикардити:
Вируси - Коксаки вирус А и В, аденовирус, еховирус, грип, варицела, рубеола;
Бактерии – стафилококи, пневмококи, менингококи, туберкулозен бактеий;
Паразити, гъби, рикетсии, хламидии и др.
3) Перикардит при болести на съединителната тъкан – ревматоиден артрит, системен лупус;
4) Перикардити при имунопатии (серумна болест и др.);
5) Перикардити при болести на органи, съседни на перикардната торбичка;
6) Перикардити при метаболитни нарушения (уремия, подагра, микседем);
7) Перикардити при неоплазми;
8) Перикардити при травми и др.
Клинична картина. Има данни за гръдна болка, задух, фебрилн-интоксикационен синдром. Гръдна болка – силна, прорязваща. Ирадира към шията и раменете. Засилва се в легнало положение, при дишане, кашляне, преглъщане и повдигане на ръцете. Задух – дължи се на компресия на бронхи и белодробна тъкан, както и на повърхностното дишане, провокирано от болката. Фебрилно интоксикационен синдром – повишена температура, адинамия, изпотяване, безапетитие, отпадналост.
! При набиране на ексудат в перикардната торбичка клиничната картина зависи както от количеството на перикардния излив, така и от бързината на неговото набиране.
Изследвания за диагноза. Аускултаторно се установява тахикардия и перикардно триене. Дължи се на триене на двата листа на перикардната торбичка, по които има отложен фибрин. Чува се най-ясно до стернума на ниво II, III, IV междуребрие. Има груб и стържещ характер. Не пропагира! Засилва се пи вдишване и при натиск със стетоскопа. Изчезва при набиране на ексудат. Установяват се глухи сърдечни тонове. Има данни за увеличение на размерите на сърцето. Потвърждаване с ЕхоКГ.
Лечение при перикардит. Използват се НСПВЛ, колхицин 0,6 mg на 24 часа, кортикостероиди, хепарин (при болни с клапни протези). Някои форми изискват оперативно лечение (констриктивен перикардит).
Перикарден излив. Това е наличие на абнормно количество течност в перикардната торбичка (> 60 ml), в резултат на увреждане на париеталния перикард. Обикновено е последица от остър, подостър или хроничен перикардит с различна етиология. Нормално в перикардната торбичка се съдържа до 50 ml течност. При бързо набиране на течнос, количества, превищаващи