Заплащане на труда в здравеопазването

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ
ФАКУЛТЕТ ПО „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ”
Дисциплина: Обществено здраве и здравен мениджмънт
Икономика на здравеопазването
/бакалавър/
КУРСОВА РАБОТА
Тема: Заплащане на труда в здравеопазването
Изготвил: Георгия Георгиева Сакакушева
I-ви курс фак.N 413
гр. Пловдив
15.05.2015г.
Един от най-важните мотиви за извършване на по-голям обем и с по-високо качество
медицинска помощ е икономическия интерес на работещите в тази сфера.
1

Системите на заплащане на индивидуалния труд са от съществено значение в
икономиката на здравеопазването. Те са важен елемент /системите на заплащане/ на
системата за финансиране на здравните заведения.
Заплащането на труда е формулирано съгласно Конвенцията на международната
организация на труда от 1949г. с термина „трудово възнаграждение”. Трудовото
възнаграждение е част от нормативно установеното съдържание на трудовите
правоотношения. Съгласно „Кодекса на труда”, трудовото възнаграждение е част от
установените задължения на работодателя. Работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Трудовото възнаграждение има парична форма на измерение или наречено още
работна заплата. Паричното трудово възнаграждение може да бъде:
- Номинално когато се изразява в количество пари
- Реално когато е съобразено с покупателната способност на същото количество пари.
Ако номиналното трудово възнаграждение не е съобразено с целия коефициент на
инфлацията в страната, реалното трудово възнаграждение изостава от номиналното.
Последното е признак за обедняване на заетите в съответния вид дейност. Това се случва с
работните заплати в бюджетната сфера, които се индексират с по-нисък процент от
коефициента на инфлация в сравнение със заетите в отраслите на самоиздръжка.
В статистическата отчетност се проследяват и двата измерителя на работната заплата
и доходите на населението /номинално и реално/.
Съгласно същата конвенция от 1949г, трудовото възнаграждение може да се изплаща
и в натура, когато това е целесъобразно и наложително. Българското трудово
законодателство допуска такава възможност за компенсация на специфични и тежки
условия на труд. Следователно друга форма на трудово възнаграждение е натуралната
форма.