Жан Фавие - Карл Велики

ГЛАВА ПЪРВА

Възходъг
на една нова династия

МЕРОВИНГИТЕ

„По-добре е да се нарече цар оня, който действително упражня-
ва властта, за да не бъде смутен редът.“ Известен е този отго-
вор на папа Захарий на въпроса, поставен през 751 г. от Фулрад,
абат на Сен-Дьони, и от Бурхард, епископ Вюрцбургски, от име-
то на дворцовия управител Пипин Къси: дали е „добре или зле
да има крале във франкското кралство, ако те не упражняват
властта“? Няколко седмици по-късно Пипин е избран за крал на
франките в Сен-Дьони от големците в кралството. Миропомаз-
ването му се състои в Сен-Дьони".

Крал на франките - какво означава това? На пръв поглед като
че ли просто се сменя династията. Сам по себе си фактът е сери-
озен, скъсва се потомствената връзка с Хлодвиг, или по-точно с
Меровей, тъй като, преобразявайки се в християнски владетел на
християнско племе, той не се отрича от своето наследство на 60-

‘Ha понятийно равнище, както и по отношение на собствените имена, авторът си
служи с традиционната за френската историография терминология и ономасти-
ка, често пояснявайки ги в хода на изложението. На български език липсва точен
еквивалент на титлата roi, произлизаща от латинското rex, което на български
превеждаме като цар (производно от Цезар и от титлата кесар) или крал (произ-
водно от собственото име на Карл Велики), като първата титла е наложена и чрез
Библията, а втората с възприета за по-подходяща спрямо западноевропейските
владетели. Дьони (също Денис) е френският вариант на името Дионисий - самият
светец е бил първи християнски галски духовен водач на територията на днешния
Париж. Карл Велики навсякъде е Шарльоман, Хлодвиг e Кловис ипр. Българската.
историография приема по-често немските транскрипции на собствените имена и
географските названия (на английски например са възприети френските). В нас-
тоящия превод френските имена и названия са въведени в случаите, когато няма
твърдо установена различна транскрипция на български език. Реално писмените.
източници в тази преходна за европейската цивилизация епоха са съставени Ha
гръцки и на латински език. Обособяването на основните днешни европейски ези-
ци настъпва около първото хилядолетие. -