АГРОХИМИЯТА В СЪВРЕМЕННОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Тема 1 - Предмет, задачи и методи на агрохимията в съвременното земеделие Продуктивността на културите е тясно свързана с техния растеж и развитие и основно зависи от почвата, климата и агротехниката на културите . М ногобройни химични, физични и биотични фактори влияят и контролират различните процеси, които определят добивите и качеството на продукцията. От всички тези процеси , минералното хранене на растенията е основен фактор, който може успешно да се регулира за получаване на високи добиви и качествена продукция. Агрохимията е наука за взаимодействието между растения, почва и торове в процеса на отглеждане на селскостопанските култури, за кръговрата на веществата в земеделието и за използване на торовете за повишаване на продуктивността и качеството на растителната продукция, повишаване на почвеното плодородие и опазване на околната среда от замърсяване. Главна цел на агрохимията е изучаване и управление баланса на хранителните елементи в системата почва-растение за ефективно използване на слънчевата енергия с цел създаване на органично вещество . Основни з адачи на агрохимията са: Посредством торене и химична мелиорация д а въздейства на физи чните , химични и биологични процеси, протичащи в почвата, които могат да подобрят добива и качеството на културите. Торенето е един от основните начини за това въздействие и е най-важната част на агрохимията. Да разработва и използва в земеделието подходящи технологии за събиране, преработка и оползотворяване на всички органични отпадъци, с цел подобряване на кръговрата на веществата. Да поддържа бездефицитен баланс на хранителните вещества в агроекосистемите Да разработва и използва торове не замърсяващи околната среда Методите , които се използват в агрохимията са аналитични ( анализ на растителен материал, анализ на почви по отношение на агрохимични свойства, анализ на органични и минерални торове). Използват се също процесите на хранене, ефекта от торенето и др. чрез торови опити с растения (вегетационни и полски). Историческо развитие на агрохимичната наука Античните цивилизации са прилагали примитивни форми на торене, като са отглеждали растения главно по поречията на големи реки (Нил, Ефрат, реките в Индия и Китай). Речните наноси са обогатявали почвата с органична материя и ил, източници на хранителни вещества. Омир в Одисея описва торене с оборски тор за повишаване на добивите. Използвани са като източници на хранителни елементи оборски тор и компост, слама, кръв, изпражнения (гуано), дървена шума, тиня, зелено торене, пепел, варовик, вулканична пепел (Везувий и римляни) и др. През 19 век се поставя основата на изследванията по минерално хранене и връзката растение-почва. За основател на съвременната агрохимична наука се счита н емският учен Юстус фон Либих, който създава теорията за минералното хранене на растенията (1841 г) . Според неговия закон за минимума, ако не се внесе в почвата