Ценова политика

№23 Ценова политика. Методи на ценообразуване. Цената в контекста на
маркетинговото определение представлява оценката за потребителната стойност на стоката
от гледна точка на този,който я произвежда или разменя. Ценовата политика се изразява в
създаването и поддържането на оптимална ценова структура и динамика на изменениео
във времето по стоки и пазари. Ценовата политика е курс на действие на фирмата по
отношение на цените и ценообразуването. Тя представлява система на стратегическо и
оперативно управление, насочено към намиране на оптимални за фирмата и разумни за
потребителя цени. Оптималната цена е тази,която оставя усещане у потребителя,че печели
от сделката.Цената на стоката,която не се търси е нула.Всичко над нула е печалба. Има
няколко основни принципа на формиране на ценовата политика.Това са:ценова
политика,ценова стратегия,система от отбиви на цената,оптимална цена и истинска цена.
Към ценовата политика се отнасят комплекс от дейности, по-важните от които са:
-формулирането на ценовите цели, -разработка на ценови стратегии, тактики и програми,
-избор и методи за ценообразуване, -модификация на цените в зависимост от различните
критерии, -координиране на цените с останалите елементи на маркетинговия микс и
други.Системата на цената включва всички цени,по които се осъществява стокооборота
между стопанските агенти,между тях и населението,между отделните частни
лица.Съществува взаимна връзка и взаимозависимост между елементите на системата на
цените.Така например промяната в цената на стоката,която е със стратегичско значение,се
отразява върху цените на всички останали стоки и услуги. Състава на цената означава
описание на съставните части,които се включват в цената. Относителното участие на всеки
ценови елемент в краината цена определя структурата на цената. Има три основни метода
за формиране на цената.Необходимостта от формиране на цената възниква при разработка
на нов продукт и при навлизането на нов пазар. Първият метод за формиране на цената е
цената се формира на основата на себестойността,към която се добавя необходимия размер
печалба(стойност + печалба).Този метод е най-често използван в практиката. Постоянните
разходи са тези чиято величина не се изменя относителното количество произведена
продукция. Променливи са тези