Емил от Льонеберя , авт. Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен
Емил от Льонеберя
Емил от Льонеберя

На Карл-Юхан
Емил от Льонеберя — така наричаха едно момче, което живееше в село
Льонеберя. Той беше палаво и упорито хлапе, далеч не толкова добър като вас.
Въпреки че изглеждаше добричък, честна дума. Когато не крещеше. Имаше кръгли
сини очи. Всичко заедно изглеждаше някак много добродушно и човек би помислил,
че Емил е същинско ангелче. Но това би било най-голямата заблуда. Той беше на пет
години и силен като биче и живееше в стопанството Катхулт в село Льонеберя в
областта Смоланд. И, разбира се, говореше на смоландско наречие нашият малчуган,
но това не беше негова грешка. Така си говорят в Смоланд. Когато искаше шапката
си, той не казваше както вие: „Искам си шапката.“ Вместо това казваше: „Искъм я
шапкътъ.“ А неговата „шапкъ“ беше нещо като фуражка, с черна козирка и синьо
дъно — доста грозна. Беше му я купил татко му, когато отиде веднъж в града. Емил
много се зарадва на шапката и вечерта, когато щеше да си легне, каза: — Искъм я
шапкътъ! Майка му реши, че Емил не бива да отнесе шапката в леглото и понечи да я
сложи върху полицата в преддверието, но Емил се разкрещя, та оглуши цяла
Льонеберя: — Искъм я шапкътъ!
И така Емил спа с шапка на главата всяка нощ в продължение на три седмици. То,
че можеше — можеше. Макар че доста му убиваше. Но главното беше Емил да
наложи своето — той на това държеше. По никакъв начин не биваше майка му да
наложи своето. Веднъж, на Коледа, тя се опита да накара Емил да яде задушен зелен
фасул, защото зеленчуците са толкова полезни, но Емил каза не.
— Да не смяташ НИКОГА да не ядеш зеленчуци? — попита майка му.
— Как не — рече Емил. — Но ИСТИНСКИ зеленчуци.
След което тихомълком отиде зад елхата и започна да я гризка. Но бързо му
омръзна, защото боцкаше в устата.
Такъв инат беше Емил. Искаше той да се разпорежда с мама и татко, с цялото
стопанство Катхулт, а най-добре и с цяла Льонеберя, само че жителите на Льонеберя
не бяха съгласни с това.
— Горките Свенсонови от Катхулт, какъв пакостник е синът им! — казваха те. — От
него нищо няма да излезе.
Така си мислеха жителите на Льонеберя, да! Ако знаеха какво ще излезе от Емил,
сигурно нямаше да говорят тъй! Само да знаеха, че като порасне ще стане
председател на общинския съвет! Вие сигурно още не знаете какво е това да си
председател на общинския съвет, но то е нещо много изискано, уверявам ви и ето
това стана Емил с течение на времето.
Но сега нека се придържаме към онова,