Фонетика- Лекционен курс

ЧЧ. 1. ФОНЕТИКА

1. Терминът ФОНЕТИКА идва от гръцка
11. Терминът ФОНЕТИКА идва от гръцката дума φωνη, която означава ‘звук, глас, тон’. От самото название се вижда, че това е наука за звуковете или по точно: наука за звуковете на човешката реч
.
Звуковете

се
изучават не само ка
т
о с
а
мостоятелни еди
ниц
и, но и в своята съчетаемост помежду си. Това означава, че в предмета на фонетиката влиза и сричката, както и законите за звуковата съчетаемост, а също и промените, които настъпват в резултат на взаимното влияние между звуковете. Фонетиката изучава и т. нар. суперсегментни единици – ударението и интонацията. По този начин обектът на фонетиката се разширява и обхваща всички звукови средства, чрез които се осъществява езикът.
Фонетиката се занимава с тази страна на езика, която съставя неговата материална обвивка, без която той не би могъл да съществува. В този смисъл фонетиката е един от дяловете на науката за езика.

ФОНЕТИКАТА не е единствената науч

на дисциплина, имаща за свой обект звуковете. С тях се зан
В излезлите след Звукословието граматики фонетиката е представена по следния начин:
П. Калканджиев: Българска граматика 1936. Дял “Звукословие” (с.26-84). Фонетичните въпроси са разгледани предимно във връзка с правописа.
Ст. Младенов и Ст. П. Василев: Граматика на българския език, 19
3
9. Фонетичнат
а
п
роблематика е в 2 дяла
–
“П
ъ
рви П. Калканджиев:
Бълга
рска граматика 1936. Дял “Звукословие” (с.26-84). Фонетичните въпроси са разгледани предимно във връзка с правописа.
Ст. Младенов и Ст. П. Василев: Граматика на българския език, 1939. Фонетичната проблематика е в 2 дяла – “Първи дял. Гласкословие (Фонология или фонетика)”, с.19-28 , и “Втори дял. Ударение (129-148). Фонетичните средства и явления са описани задълбочено, като особено ценни са историческите им обосновки.
Н. Костов: Българска граматика” 1939 . Делът Фонетика е кратък (1-41 с.) Фон.