ИЗТОЧНИЦИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

ИЗТОЧНИЦИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
1) Изучаването на старобългарския език става въз основа на ПИСМЕНИТЕ ПАМЕТНИЦИ, които наричаме старобългарски. Те могат условно да се разделят на две големи групи: книжовни и епиграфски. Книжовните писмени паметници, т.е. ръкописните книги, са основен извор за изучаване на българската езикова история. В наши и чужди книгохранилища се пазят стотици ръкописи, малка част от които са издадени, а още по-малка са проучени в езиково отношение. Книжовните писмени паметници се различават по съдържание и в жанрово отношение. Най-общо те се делят на канонични и неканонични. Каноничните книги са пряко свързани с богослужението (църковния канон) и имат устойчив текст, което ги прави удобни за проследяване на развитието на отделни форми или значения в преписи от различно време на едно и също произведение. Към каноничнитекниги се отнасят Евангелието, Апостолът, Триодът, Октоихът, Минеят, Псалтирът, Паримейникът, Служебникът, Требникът и др. Към ръкописите с неканонично съдържание се отнасят произведения с поучителен характер, разкази и повести, апокрифи, хроники, писма, грамоти и др. От същинската Кирило-Методиева епоха, т.е. от времето, когато се е развивала преводаческата, просветителната и църковноорганизационната дейност на Братята при подготовката на моравската мисия и в самата Моравия, не притежаваме нито един паметник. Всички старобългарски паметници произхождат от края на X и от XI в. и са следовтелно с век, век и половина по-млад от първоначалните Кирило-Методиеви преводи.
Глаголическите книжовни паметници са повече на брой. По-голямата част от тях са писани в западнобългарски области и носят явни черти на западнобългарски диалекти. Езикът им се отличава с по-голяма архаичност. Кирилските старобългарски ръкописи са по-малко на брой и произхождат от източни български области. В езика си те съдържат доста нови черти.
Глаголически паметници1. Зографско евангелие. Паметникът представя четвероевангелие, т.е. съдържа евангелските разказ на четиримата евангелисти в последователен ред (288 пергаментови д.) Писан е бил в западнобългарска област в края на X в.2. Мариинско евангелие. Представя също така четвероевангелие. Открито е било в един гръцки светогорски манастир. В 1845 г. паметникът е бил отнесен от руския учен В. Григорович в Русия. Сега се пази в Москва. Съдържа 173 паргаментови листа.3. Асеманиево евангелие. Наречено е тъй по името на неговия откривател, учения ориенталист от XVIII в. Й. Асемани, който го намира в един йерусалимски манастир и го оставя на съхранение във Ватиканската библиотека в Рим. Паметникът представя изборно евангелие, в което евангелските разкази следват един след друг според реда, по който се прочитат в богослужението (158л.).4. Синайски евхологий (молитвослов). Намира се в манастира <<Св.