Конспект по ИНБКЕ

Конспект по ИНБКЕ

Историята на НБКЕ като научна и учебна дисциплина. Състояние на проблем на изследванията по история на НБКЕ.
Същност на книжовния език от гледище на теорията на книжовните езици. Понятията национален език, книжовен език, диалект, мезолект. Принципи на изграждане на българският книжовен език е сравнение с други книжовни езици: славянски, балкански, западноевропейски.
Периодизация на БКЕ.
I. Старобългарски етап – БКЕ през Средновековието (средата на IX в., до началото на XVIIв.). Културно-историческа и книжовноезикова ситуация.
Периоди: 1. Ранен старобългарски език (средата на IX, до края на XIв.); 2. Класически старобългарски език (от XIIв., до първата четвърт на XVв.); 3. Късен старобългарски език (от втората четвърт на XVв., до края на XVIв.)
II. Новобългарски етап – 1. Превъзрожденски (XVIIв., до средата на XVIIIв.) 2. Възрожденски (средата на XVIII в., до края на XIX в.); 3. Съвременен период (XX – XXIв.)
Въпросът за приемствеността и традицията между средновековния български книжовен език и новобългарския.
Новобългарския етап. Превъзрожденски период (XVII в., до средата на XVIII в.), и въпросът езика на средногорския тип дамаскини. Дамаскинският език (КЕНО) като ранен НБКЕ.
Възрожденски период (от средата на XVIII в., до края на XIX в.). Българското възраждане и началото на националния БКЕ. Книжовноезиковата ситуация от средата на XVIII в., до началото на XIX в. Паисий Хилендарски, неговата „История славянобългарска” и началото на националноезиковата идея.
Начално изграждане и първи прояви на НБКЕ до втората четвърт на XIX век. Книжовна дейност на Паисиевите следовници: Софроний Врачански,
К. Пейчинович, Й. Кърчовски: между традицията и говоримата реч.
8. НБКЕ през втората четвърт на XIX в. Въпросът за характера на книжовния език през втората четвърт на XIX в. – противоположни теоретични възгледи за неговото изграждане: на демократична (говорна) и на архаична (традиционна) основа. Проблемът за броя на филологическите школи през този период.
9. Брашовският кръг и началото на филологическия подход при изграждането на книжовния език: Петър Берон, Васил Ненович, Ан. Кипиловски. Бероновият „Рибен буквар” и демократичният път на развитие НБКЕ.
10. Новобългарското направление (или школа) и демократичните тенденции в развитието на българския книжовен език. Заслугите на В. Априлов и Ив. Богоров за окончателното установяване на говорната основа на книжовния език.
11. Класическият образец при изграждане на НБКЕ, или т.нар. Черковнославянска езикова школа: К. Фотинов, Хр. Павлович, К. Огнянович. Теоретични