Лекции по детска литература - 2

ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА

Детската литература се обособява като тематично
направление на голямата литература сравнително скоро.
До неотдавна литературата се гледа като общо
интргративно поле, в което сюжетите трудно се
разклоняват на сюжети за големи и за малки. Някои
изследователи говорят за съществуването на двете
литератури – сериозна и детска литература. Голяма част
от българските писатели са едновременно български
автори, участници в силни естетически течения и
същевременно пишат творби за деца. Днес компромисно
можем да кажем, че детската литаратура (ДЛ) безспорно
загражда собствена територия, тъй като е адресирана към
специфична аудитория, но същевременно е и пространство,
което се вмвства в големия литературен мегатекст.
Самата ДЛ , полето й и произведенията й са смесица на
жанрове, стилове, на фантастичност и реалност. Много от
класическите детски произведения на света, преди да
станат принадлежност на ДЛ, са били бестселъри на
своето време и не са минавали за детски произведения.
Пример за това е „Робинзон Крузо” на Даниел Дефо. ДЛ е
условно понятие.
Като ДЛ в съвременните номенклатури днес е
установен определен списък от книги, които се изучават
като детски, предназначени за определени възрасти от
ранното развитие на човека. В българския каталог за ДЛ
за първа детска книга се счита „Рибен буквар” на Петър

Берон от 1824 г. Първото дестско списание „Пчелица” или
„Ред книжки за деца” излиза 1871 г. и е редактирано от
П.Р.Славейков. Първата детска стихосбирка е „Детска
гусла” от Васил Попович през 1880 г.
Това е
периодът на Българското Възраждане, в който се
обособяват и другите детски произведения. През този
период ДЛ е свързана с нуждите на училището. През
Възраждането се създават институции като