Литературна теория

1
ОСОБЕНОСТИ НА
УСЛОВНИЯ ИЗОБРАЗЕН СВЯТ
време и пространство, литературен
герой, видове литературни герои, конфликт

ХУДОЖЕСТВЕНО ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО
Във всяка творба има някакви знаци за време и място. Но функцията им е
различна за различните жанрове. Художественото време и пространство (хронотопът)
придава друг вид граничност на смисъла в текста. ХРОНОТОП (гр. chronos - време, и
topos - място) - буквално означава „време- пространство” и изразява органичната
връзка между тези две категории. Терминът обхваща времето като четвърто
измерение на пространството. Съветският учен М. Бахтин въвежда понятието
хронотоп и при разглеждане на литературно- художествените произведения. В тях
пространството се динамизира чрез движенията, предвидени в сюжета, и
историческите периоди, които този сюжет обхваща. Промените на времето се
разкриват в пространството и пространството се осмисля чрез времето. Всяко
явление, което се възприема от човека, се проявява не само в сферата на
пространствено-временното съществуване, но и в сферата на логическото осмисляне.
Това осмисляне включва в себе си и оценката на явлението. Оценката от своя страна
се изразява в пространствено- временната знакова форма - писменият знак е в
пространството, говоримото слово е във времето (йероглиф, математическа формула,
езиков израз, снимка, телевизионен кадър). Без подобно временно- пространствено
изражение е невъзможно абстрактното мислене.
В литературата, журналистиката, киното и телевизията хронотопът има
съществено функционално значение. Транслацията като форма на живия репортаж е
жанрово обусловена от адекватността на време и пространство, докато филмовият
репортаж, в който чрез монтажа времето и пространството се подлагат съобразно
публицистичната цел на манипулации, се явява именно поради хронотопичните
особености съвършено друг телевизионен жанр.
В епическите произведения хронотопът придава обективност на разказаната
история – къде и кога протичат събитията. Така те изглеждат като наистина случили се
(разказът винаги предава историята като миналост). Понякога определителите за
време и място са по- конкретни (година, месец, име на местност – като в началото на
“Една българка”), друг път – много общо формулирани (някаква част от някакъв ден
на някаква поляна край някакъв път в “По жицата” на Йовков) и така се създава
усещане за неединичност, повторимост на