Митология/ Фолклор/ Литература

1
МИТОЛОГИЯ, ФОЛКЛОР,
ЛИТЕРАТУРА
Развитието на човешкото общество определя
формирането на три мисловни представи за обяснение
картината на света. Тя е творчески продукт на човешката
мисъл, която, от своя страна, преминава през три етапа на развитие, известни ка то
митологичен, фолклорен и литературен. Всеки от тях допълва от своя позиция
представите за света на древния човек. Мисловният процес получава нови
възможности за изява чрез развитието и обогатяването на словесния изказ.
Митологичният разказ търси външното сходство между човека и света.
Връзката между тях няма логично, причинно-следствено обяснение. Образът на
света е общ и неговите явления не са анализирани. Те съжителстват в общо
синкретично цяло. Твърде често са обединени странни, взаимно изключващи се
детайли от необяснимия за човека природен разум. Той е неделим, винаги
хармоничен, макар че обединява контрастите в реалната действителност. Те
остават скрити за митологичните представи на човека. Всичко в природата има
свое място, отредено от висши божествени сили. Този факт не буди съмнение,
приема се за първозданна и абсолютна истина. Не се подлага на наблюдение и
анализ. Митът формира универсално образно мислене, което обобщава видяното
и почувстваното. Всичко се повтаря в природния кръговрат, изразен от раж дането
и смъртта, от деня и нощта. Затова и човекът, макар и приписал божествен
произход на видяното в картината на света, повтаря чрез ритуалния жест на
обреда отразения в съзнанието му цикличен кръговрат на природния разум. Той
се оказва еднакъв с циклите на човешкия живот. Словото на митологичния разказ
носи частица от божествената сила на природния разум. Затова и хората,
създатели на митове или предаващи ги чрез слово, са обожествявани. Те имат
особени, жречески функции. Произнасят слово с божествена същност, определят
чрез свещенодействието на ритуала бъдещата посока за раз витие на човешкия
живот. Обществената им роля е свещена, а словото - сакрално. Така в етапа на
митологичното мислене словото обвързва човека с божествения свят на
хармоничния природен разум.
Но с развитието на човешкото общество проблемите на рода и семейството
излизат на преден план. Изискват нов тип мислене. Започва етапът на т.нар.
фолклорно мислене на човека, формирало нови колективни представи не само за
света, но и за трудния човешки делник. Обикновеното, всекидневното започва да
вълнува мисълта на човека. Словото