Немили - недраги , авт. Иван Вазов

Иван Вазов
Немили-недраги
I.
Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената
декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше
напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх
последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си. Мъжделивите фенери,
що стърчаха на почтителни разстояния по двете сграни на улицата, едвам
прокарваха мътна и неопределена светлина през мъглата и като че още повече
увеличазаха мрака. Всичките лавки и магазини бяха затворени вече; никаква
светлина или шум не излизаше навън; понякога само се чуваха уединени крясъци и
псувни на някои закъснели картоиграчи в някое затворено казино.
Само едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче светеше още. Това
прозорче беше равно със самата земя и откриваше съществуванието на една будна
кръчма, с каквито бяха богати по онова време браилските пиаци. Ако се приближеше
някой до ниската врата на тая кръчма и надникнеше хубаво над нея, щеше да види
благодарение на слабата виделина, дошла от един близък фенер, една вапсана дъска
със следующия надпис: _Народна кръчма на Знаменосецът_! Такива чудновати
надписи бяха на мода по онова време. Всяко кафене, държано от българин, имаше
своята девиза; всяка кръчма, посещавана от българи, се гордееше с някакъв гръмлив
или безсмислен надпис, над тая се четяха думите: _Българский лев_; над оная
названието: _Филип Тотю, храбрий Български войвода_; над третя думите: _Свободна
България_, с три възклицателни. Но най-любопитни бяха лавките на тютюнджиите
българи. Ето там една лавка с разтворена врата. Вътрешната страна, сиреч тая, която
гледа сега към улицата, представлява един турчин с традиционната чалма на глава и
с дълъг чибук в ръката. Минувачът не би се заинтересувал в това изображение от
много обикновена и първобитна живопис, ако да не забележеше под коленете, на
турчина думите, раздраскани с гвоздей, вероятно от патриотина тютюнджия: _Долу
тираните_! По-нататък, на другата тютюнджийска лавка с подобно изображение,
нямаше тия думи, но затова едното око на добрия турчин бе изчовъркано. Други
тютюнджия, вероятно по патриот и по-разпален неприятел на турското племе, при
турчина си заръчваше да изпишат и един хъш с гола сабя, който показваше вид, че се
готви да заколи злополучния чалмоносец. Обикновено такива лавки биваха наймного посещавани от емигрантите и хъшовете. Съдържателите на тия лавки бяха
въобще се „народни“. „Народен“ се наричаше там всякой българин, избягал от въжето,
от тъмницата или от насилието на турците, който имаше какво-годе състояние и