Противобогомилска книжнина. Презвитер Козма

ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”
Филологически факултет

Конспект
по
Българска литература (стара и възрожденска)

На тема:
Противобогомилска книжнина. Презвитер Козма (Конспект)

Достигналата до нас противобогомилската книжнина е в славянски и византийски извори.
Най-ранното славянско съчинение според тях е „Беседата на Презвитер Козма против богомилите“. То съдържа основите богомилското на учение, за причините и времето на неговата поява. Списък с анатеми срещу против богомилската ерес, включен в юридически сборници е бил създаван според някои учени. Като доказателство това е „Заповедите на светите отци (Заповедите на митрополит Георги)“. В „Разказът за събора против богомилите“ се пишат анатеми против богомилите уточнявайки и техните имена. Цариградския патриарх Калист включва данни в „Житието на Теодосий Търновски“ за разпространението на богомилството по времето на цар Иван Александър.
Византийските противобогомилски съчинения обхващат послания, исторически съчинения, жития, полемически слова, надписи и др. В Посланието на цариградския патриарх Теофилакт до цар Петър се анатемосват вярващите в дуализма, според които дяволът е господар на видимия свят.
В датиращото от първата четвърт на XI в полемично съчинение на Евтимий от Акмония се опровергава схващането на малоазийските богомили начело с Йоан Чурила. В съчинението „Догматическо всеоръжие“ се изоблечават различните ереси от това време. Критикуват се богомилските представи за мощите, непочитането на кръста, обредите и иконите. Главата за богомилството има първостепенно значение като исторически извор. По време на противобогомилският събор от 1111 г. е изгорн на клада богомилът Василий Врач, което е описано в „Алексиада“, съчинение на Ана Комнина, там се съдържат значими факти за разпространението на богомилската ерес през XI-ХII в.
Полемичната творба „Беседата против богомилите“ съдържа богати данни за богомилството и за социалния живот в България през втората половина на Х в. Възможни са два варианта на заглавие на твжрбата: „Беседа на недостойния презвитер Козма срещу новопоявилата се ерес на Богомил“ и „Слово на светия Козма презвитер срещу еретиците, спор и поучение от божествените книги“. Като първото заглавие е автентично, а второто се появява по-късно. Най-вероятно Козма е църковен деец. Говори се също и за преславско потекло и епископски чин но по-правдоподобна е тезата, че е бил свещеник (презвитер). Смята се, че съчинението е написано преди смъртта на цар Петър или непосредствено след смъртта му.
Предвитер Козма