Речник на литературните термини

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
п
но 0 живота може и да не е така. Красивият човек, красивата
реч, красивата външност не всякога са прекрасни. Една кол-
хозничка, която изпраща на хората всекидневно продукти,
няма външността на буржоазната дама, но в сравнение с нея
е прекрасна, защото делата й са израз на бисоко съзнание.
Пак във връзка с физическите качества на нещата изниква
въпросът за отношението между полезното и прекрасното.
Прекрасното никога не е безполезно, но то не трябва да се
снизява и нивелира с тесните и груби материални интереси.
Прекрасното е полезно в широк смисъл на думата — преди
всичко то окриля, вдъхновява, ражда волеви и творчески,
импулси. Във вътрешна обусловеност са също така прекрас
ното и нравственото. Това са две различни норми за оценка
на действителността — едната естетическа, а другата — етичес
ка. Те не се изключват, но не се и разтварят една в друга..
Своя пълен израз прекрасното намира в изкуството.
Няма човешка постъпка, която да не включва в себе си ес
тетически момент. Изкуството изобразява явленията и не
щата преди всичко от естетическата им страна — то е висша
форма на естетическо усвояване на действителността (усво
яване „по законите на красотата“ — Маркс). В изкуството
прекрасното се разкрива посредством единството на формата
н съдържанието. Фалшиво украсената действителност или
грубо прекопираните модели не са естетически.
В изкуството прекрасното може да се разкрие и
по обратен път — чрез безобразното. В „Мъртви дуипГ
на Н. В. Гогол няма пряко изразена красота, но зад грозни
те образи се долавя прекрасното сърце на великия писател-
патриот, копнеещо за съвършенство.
Прекрасното в социалистическото общество е самата
действителност — човекът-творец на комунистическото бъ
деще, революционерът преобразовател, борецът за мир.
Неговото пълно изображение е възможно единствено чрез,
метода на социалистическия реализъм, който разкрива дей