ЧЧ. 1. ФОНЕТИКА
1. Терминът ФОНЕТИКА идва от гръцка
11. Терминът ФОНЕТИКА идва от гръцката дума φωνη, която означава ‘звук, глас, тон’. От самото название се вижда, че това е наука за звуковете или по точно: наука за звуковете на човешката реч
.
Звуковете
се
изучават не само ка
т
о с
а
мостоятелни еди
ниц
и, но и в своята съчетаемост помежду си. Това означава, че в предмета на фонетиката влиза и сричката, както и законите за звуковата съчетаемост, а също и промените, които настъпват в резултат на взаимното влияние между звуковете. Фонетиката изучава и т. нар. суперсегментни единици – ударението и интонацията. По този начин обектът на фонетиката се разширява и обхваща всички звукови средства, чрез които се осъществява езикът.
Фонетиката се занимава с тази страна на езика, която съставя неговата материална обвивка, без която той не би могъл да съществува. В този смисъл фонетиката е един от дяловете на науката за езика.
ФОНЕТИКАТА не е единствената науч
на дисциплина, имаща за свой обект звуковете. С тях се зан
В излезлите след Звукословието граматики фонетиката е представена по следния начин:
П. Калканджиев: Българска граматика 1936. Дял “Звукословие” (с.26-84). Фонетичните въпроси са разгледани предимно във връзка с правописа.
Ст. Младенов и Ст. П. Василев: Граматика на българския език, 19
3
9. Фонетичнат
а
п
роблематика е в 2 дяла
–
“П
ъ
рви П. Калканджиев:
Бълга
рска граматика 1936. Дял “Звукословие” (с.26-84). Фонетичните въпроси са разгледани предимно във връзка с правописа.
Ст. Младенов и Ст. П. Василев: Граматика на българския език, 1939. Фонетичната проблематика е в 2 дяла – “Първи дял. Гласкословие (Фонология или фонетика)”, с.19-28 , и “Втори дял. Ударение (129-148). Фонетичните средства и явления са описани задълбочено, като особено ценни са историческите им обосновки.
Н. Костов: Българска граматика” 1939 . Делът Фонетика е кратък (1-41 с.) Фон.
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте