Иван Александър

Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“
Филологически факултет
Гр. Пловдив

Курсова работа

Дисциплина: История на България – средновековие ( част II )
Тема: Политическо развитие на България при цар Иван Александър

Изготвил: Нина И
Специалност: Български език и история
Обучение: задочно
Фак.номер: 1803
Преподавател: доц. Д-р Р. Комсалова

Увод Иван Александър през 1331 г. - извършил държавен преврат и застанал на Търновския престол. Началото на управлението му било белязано с неравномерност в българската външнополитическа ориентация и разделение на болярството по отношение на българските прериотети. В тази тема ще разгледам продължителното царуване на Иван Александър, характеризиращо се със стремеж към вътрешнополитическа стабилизация и укрепване отношенията със Сърбия, с опит за териториални придобивки за сметка на Византия. Отбелязват се и значителните културни успехи на Българската държава в периода, както и немалките търговски и дипломатически отношения със западно европейски държави като Венеция и Генуа. Характеристика на политиката, може да се каже, че е с променлив успех за Българската държава. Последните години на управление водят до военни поражения и загуба на български територии.
Теза Новият български цар бил един от видните български феодали. Той представлявал онези среди на управляващите кръгове, които смятали, че трябва да се води по-активна политика, за да се възстанови престижът на страната, след несполучливата война със Сърбия и загубата на областта между Тунджа и Черно море. След заемането не престола Иван Александър пристъпва към осъществяването на тази политика. През 1331г. пролетта потегля на поход към Византия, използвайки заетостта на империята в Мала Азия, където напредвали османските турци. За кратко време българите освободили градовете в Източна Тракия между Тунджа и Черно море с изключение на Месемврия.Много от тези градове се предали доброволно, тъй като били населени с българи. Имайки в предвид, че Византия едва ли ще се примири със загубата, Иван Александър решил да подобри отношенията си със Сърбия. На престола бил синът на Стефан Душан, който, за да прикрепи властта си също желаел сближение със източните си съседи. Така се стигнало до сключване на съюз между България и Сърбия, скрепен с брак: сестрата на Иван Александър – Елена – се омъжила за Стефан Душан. Така се стабилизирало външно политическото положение на Българската държава. На север от България вече се формирало самостоятелното Влашко княжество. Докато бил ловешки деспот Иван Александър се оженил за Теодора – дъщеря