Linux

Въведение в Линукс. Възникване на Линукс. История на Линукс.
Основни дистрибуции. Основни концепции в Линукс- ядро, потребители,
root. Принципи на свободния софтуер. Лицензионни правила GPL


Линукс, каквато се разбира в повечето случаи когато се говори за нея, е операционна
система. Операционната система на кратко е програма, която управлява вашия
компютър и неговите устройства. Освен това тя помага да общувате с него – да му
задавате команди и да получавате резултатите на монитора или друго външно
устройство. Линукс е създаден на базата на друга много популярна в миналото
операционна система – UNIX. UNIX е създаден през далечната 1969 година в Bell
Laboratories като наследник на друга многопотребителска операционна система –
Multics. По това време UNIX е бил уникална операционна система. Написан на изцяло
на С, UNIX е бил лесно преносим между различните платформи за разлика от другите
операционни системи по онова време, които били писани на асемблер.
Точно тази преносимост е била и основния двигател на UNIX и появилите се след него
клонинги. Освен това UNIX е бил различен и в друго отношение – той е изграден от
множество малки и бързи програми, които взаимодействали помежду си чрез
скриптове. Този подход се пази и досега и е различен от подхода предприет от
Windows – многофункционални, големи и тежки програми.

Линикс води началото си от MINIX – един от многобройните клонинги на UNIX.
MINIX е била също безплатна операционна система и нейният създател Андрю
Таненбаум също предоставил нейния кода. Точно на базата на този код е през 1991 е
бил създадено и първото ядро на Линукс от студента Линус Торвалдс.
Версии на това ядро още може да се намерят за свободно сваляне на адрес
http://www.kernel.org/pub/linux/kernel/Historic

Основната разлика между Линукс и Windows е принципа на отворения код, на базата на
който се разработва Линукс ядрото. Софтуер, който се разпространява с отворен код
спазва правилата дефинирани в Open Source лиценза.

Първото изискване на OSD (Open Source Definition – Дефиниция на отворения код) е,
че всеки пакет с отворен код трябва да се разпространява напълно свободно, като това
не изключва негова продажба.
Второто изискване е, че освен програмата, вие трябва да предоставите и изходния код