Речник на литературните термини

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Б
траен мир.“ Обикновено по-краткият израз е освободен от ду
ми, които внасят претрупаност в речта. Това обаче не означава,
че във всички случаи следва да се предпочита брахилогията.
Художественият замисъл на автора определя в края на краи
щата какви изрази да се използуват.
БРОШУРА (от фр. brocher — съшивам) Малка печатна
книжка, в която обикновено се разглеждат актуални поли
тически въпроси. Преди появата на вестници и списания
брошурата изпълнявала тяхната роля; да осведомява обществе
ността и да пропагандира определени политически идеи. Тя
е твърде разпространена през време на буржоазните револю
ции в Англия и Франция през XVII и XVIII век. Широко се
използуват брошурите за разпространяване на марксизма,
особено когато партията е в нелегалност.
Брошури са например „Обяснение на закона за
глобите, вземани от работниците във фабриките и заводите“
(1895) от В. И. Ленин, „Що е социализъм и има ли той почва
у нас“ (1891) от Д. Благоев и др. В социалистическите страни
днес брошурата играе важна роля като издание в многохи
ляден тираж за разяснение на важни политически, икономи
чески и културни въпроси сред широките народни маси.
Често
като брошури се издават речи и доклади на видни
партийни и държавни дейци.
БУГАРЩИЦА (от сърбохърв. бугарин — българин) Дълга
епическа народна песен с героично съдържание, която се
пее на провлечен глас с припеви. Характерно за бугарщи-
цата е, че тя се състои от 13—15-сричков размер, един от
най-дългите размери в нашето народно песенно творчество,
с цезура след седмата или след осмата сричка.
За пръв път се говори за бугарщици през средата
на XVI в. като за народни творения, които се пеели в далма
тинското крайбрежие и в Дубровник (П. Хекторович, 1555).
Преминали са от южните български земи и според В. Ягич,
А. Сьоренсен, Т. Маретич, М. Мурко, Ив. Д. Шишманов,
Л. Мнлетич, П. Динеков оттам са получили