Речник на литературните термини

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Е
веният или личният идеал, отразен и претворен в изкуст
вото; въображаемата представа за съвършено общество и
съвършен човек, от позициите на която писателят оценява
естетически действителността.
Идеалът е духовен продукт на общественото битие
на човека, на неговата целенасочена дейност и на неговите
стремежи. Той въплъщава в себе си онова, което не достига
на човека и на обществото. Рационалното в идеала е, че чо
вешката увереност никога не е абсолютно химерична — тя
е добита в изминалия опит и в постигнатите придобивки и
завоевания. Ето защо идеалът е мощен подтик в развитието
на културата и цивилизацията изобщо. Понякога стимулира
щата му сила е по-голяма и от инстинкта за самосъхранение.
Ролята на идеала е била рано осъзната, поради
което самият идеал става обект на изследване и обяснение
от стрдна на философи и поети, които го доразкриват, дообо-
сатяват и започват да търсят средства и пътища за осъщест
вяването му. С развитието на обществото и с усложняването
на обществените отношения борбата на духовния фронт е
е същност борба между идеали. Така възникват отделните
обществени теории. Марксистко-ленинската теория за об
ществото е фактически теория на комунистическия общест
вен идеал.
Изкуството като отражение и претворяване на дей
ствителността не може да отмине обществения идеал — не
що повече, той става обект и съдържание на художествените
творби (в косвения смисъл на думата). В своята практика
изкуството се свързва с онези обекти, които в известни от
ношения са реално въплъщение на идеала или напомнят
идеала, както и с онези явления, които сочат пътищата за
осъществяването му. Така например по време на Троянската
война Елада е в период на завоевателни войни — те се смя
тат за път към благоденствие. Ето защо Омир спира внима
нието си върху най-изтъкнатите пълководНй и герои и ги изо
бразява като идеал на епохата, като