Симеоновият златен век

69
СИМЕОНОВИЯТ „ЗЛАТЕН ВЕК”
Лекция 7

Цар Симеон –
организатор на Преславския културен кръг –
държавно-политически и културни идеи.
Симеоновите сборници и нормативизмът на епохата.
Кореспонденция на гръцки.
Идея за културно съперничество с Византия – програмата „Нов Птолемей”

Държавно-политически и културни идеи –
културно съперничество с Византия
От IX до XII век на територията на България се срещат две културни програми,
които си взаимодействат и противодействат:
1.
Византийската програма за християнизация, изразявана образно като
отношение между баща и син , между кръстник и кръщелник.
Тази метафора избира патриарх Фотий в посланието си до Борис I. Византия
приобщава, направлява, поучава. България е длъжна да я следва, проумява и
наследява. Фотий нарича Борис „нов Константин”, като по този начин още веднъж
подчертава придружаващата, провинциална същност на стбългарската култура.
2.
Симеон никога не търси тази прилика с Константин. Той живее с идеята за
културно изравняване с Константинопол. Старобългарската културна програма
се формира в Преславския книжовнически кръг на Симеон като програма „нов
Птолемей”. Така го нарича неизвестния автор на стихотворната възхвала.
Избирането на архетипа на Птолемей, владетел на египетската елинистична държава
през III век пр.н.е. е много показателно. Птолемеите превръщат столицата
Аликсндрия в уникален център за развитие на науката и изкуството на гр. език.
Птолемей II изгражда Александрийската библиотека; при него за богослужението на
еврейската колония , забравила свещения език се създава Septuaginta.
3.
Във Византия , по традиция и задължение , християнските владетели имат
като архетип Константин Велики. Симеон преднамерено търси друг образец, за да
демонстрира независимост от византийската власт.
В епоха, когато Константинопол е Новият Рим, българският владетел
изгражда модела на своята столица Преслав като Нова Александрия. Така
славянската писмена култура се схваща като нов етап в развитието на

70
универсалната християнска цивилизация, а не като продукт на локално –
византийската. В