възрастова психология

Характеристики на стадия
В един чисто практически план бебето е направило първите си стъпки към завоюването на света, който е в непосредствена близост около него. Тичащият наоколо бърборко значително е разширил и утвърдил завоеванията си. Макар първичните форми на мислене и особено „игровото мислене“ да достигат своя апогей към три и половина годишна възраст и да продължават да съществуват по време на целия този стадий, все пак това е времето, в което детето открива, че има външна реалност, която е независима от него и, с която трябва да се съобразява, ако иска да постигне целите си. От четвъртата година нататък в детското поведение се очертава едно безспорно по-реалистично и обективно поведение. По време на шестата година осъзнаването на външната реалност ще бъде толкова дълбоко, че детето ще може да надмине простата действителност на играта и да преследва обективни цели, които не зависят само от неговото удоволствие. На три и половина или четири години то се прави , че пише, а на шест то вече е в състояние да може да се научи да пише и да вложи в тази цел, големи усилия.
В този етап детето ще забележи, че трябва да дели майка си, която дълго време е смесвало със самото себе си, с баща си, братята и сестрите си: това е опасно преживяване, решаващо за развитието на личността. Личността на бащата получава особена форма, която не е имала до тогава.
Речта въвежда сега нов елемент: изричният вербален контакт, информационни обмен с другите и най-вече с връстниците. Те в частност предупреждават, информират, ограничават и успокояват непрекъснато, налагайки на детето определен възглед за света.
Що се отнася до огромното сетивно и двигателно развитие, то продължава с по-голям контрол и умения, но вече е ориентирано към резултата, към продукта на действието, а не толкова към удоволствието от движението.

Емоционалните проблеми: едиповият комплекс

В емоционалната връзка между детето и възрастния се намесва един по-сексуален компонент и в следствие на това се появява едно по - явно привличане към родителя от противоположния пол. Но откриването от страна на детето на неговите полови органи ще му постави и неизбежния въпрос за автономните разлики между половете и за неговата принадлежност към единия или другия от тях. Нездравото любопитство към сексуалните въпроси никога не произлиза от сигурни знания, а тъкмо напротив, от тревожното незнание на това, което се подозира или предчувства повече или по-малко неясно. Никога не можем да подпомогнем емоционалното развитие на детето, като го учим, че има теми, които е по-добре да не засягаш с родителите си, както и интелектуалното му развитие като го учим от най- ранна възраст, че желанието му да знае не е престъпно.
Откриването на анатомичните разлики