Видове съдебни актове

5.Съдебни решения- последният акт на исковото производство, с който то завършва
5.1.Понятие за съдебно решение
В българската правната доктрина има редица становища за това какво е съдебното решение и каква е неговата същност.
Проф. Абрашев в курса си по гражданско съдопроизводство определя съдебното решение като: Постановление на съда по един граждански процес, с което се дава категоричен отговор на питането, изразено в исковата молба, от което следва, че решението е онова постановление на съда, с което той се произнася по съществото на делото.
Становището на Проф. Д. Силяновски относно същността на съдебното решение се отличава значително от казаните да сега, тъй като той разделя съдебното решение на две части. Според него съдебното решение е: Постановление с което се „туря край на процеса”, в две разновидности – решения по същество и процесуални решения.
Решенията по същество според него са тези, с които искът се уважава или отхвърля като необоснован, с тях съдът се произнася по съществуването или несъществуването на материалното субективно право, предмет на процеса. Той счита, че с т. н. от него решение по същество, съдът се произнася по субективното материално право, а с процесуалното решение съдът се произнася по допустимостта на иска, поради липса на някоя процесуална предпоставка
5.2.Същност на Съдебното решение
По своята същност съдебните решения имат две страни:
Правоустановяваща (декларативна)
Правосъздаваща (императивна).
Решението трябва да прогласи на чия страна е спорното материално право, което е предмет на делото. Право-установяващата същност на решението спрямо спорното право следва и от подчинението, което съдът дължи на закона. Въз основа на закона, преди процеса и независимо от него, между страните са възникнали определени материални правоотношения. Съдът е призован да издири и установи тези материални правоотношения, а не да ги създаде или измени. Това е право-установяващата страна на съдебното решение, която установява съществуването или несъществуването на спорното право, която е характерна и за трите вида съдебни решения - присъственото решение, решението при признание на иска и неприсъственото решение.
Съдебното решение е акт на държавно правна воля. Съдът е орган на държавна правосъдна власт, призован да даде защита на правото засегнато от правния спор. Тази защита се състои в налагане на санкция и именно за това съдебното решение включва в себе си заповед да се преустанови правният спор и да се възприеме занапред поведение, отговарящо на установеното от съда материално-правно положение между спорещите. От тази гледна точка съдебното решение е един право пораждащ юридически акт, източник на нови държавноправни последици, а именно: сила на присъдено нещо, изпълнителна сила, а