Дисперсионен анализ

ДИСПЕРСИОНЕН АНАЛИЗ
Дисперсионният анализ се използва за определяне на статистически
зависимости между променливи. Едната променлива се нарича фактор,
независимата променлива, а другата резултат или зависима променлива. За да
бъде приложен дисперсионният анализ факторната променлива трябва да бъде
качествена
(например
пол,
болка,
степен
на
удовлетвореност,
доволен/недоволен от лечението и др.). Такива променливи се измерват със
“слаби скали”, защото не могат да бъдат измерени количествено.
Пример на слаби скали:
- за болка – [“да”, “не”]
- за степен на удовлетвореност – [“донякъде”, “напълно”, “не мога да
преценя”]
Зависимата променлива (резултатът) трябва да бъде количествена
променлива, т.е. да може да се измерва количествено. Такива променливи са
пулс, кръвно налягане, доход, височина, тегло и др. Те имат числово представяне
в т. нар. “силни скали”.
Пример на силна скала:
- пулс – 86,97,109,110,100,110, 120,105...
- доход – 200, 300, 320, 350, 170....
Много често с дисперсионния анализ се прави анализ на хипотези.
Например, дали няма (или има) съществени промени в заболяването при
приемане на определени дози лекарство.
Ще илюстрираме прилагането на дисперсионния анализ за откриване на
зависимост между:
- независимата променливата Х – “болка” (има – 1, няма -0) и
- зависимата променлива Y “пулс”.
Нека двете променливи са зададени със следната таблица:
№

болка
X
0
1
1
1
1
0
0
0
0
0

1
2
3
4
5