Етнография на България , авт. Н. Колев

Българска етнография
Николай Колев

Николай Колев (Издателство Наука и изкуство, София, 1987)
Корица

Въведение в общата етнография

Обособяване на етнографията като самостоятелна наука

Етнографията се оформя като самостоятелна наука едва в първата половина на XIX в. През 1839 г. в
Париж е основано първото етноложко дружество. В 1842 г. такова дружество има вече в Ню Йорк,
в 1843 г. — в Лондон, а през 1845 г. е създаден отдел етнография към Руското географско
дружество. По това време се организират първите етнографски изложби и музеи, създават се
специализирани етнографски списания, печатат се самостоятелни етнографски трудове.
Това съвсем не означава, че дотогава не са проявявани интереси към човека и неговата култура.
Още в древността са правени смесени географско-историческо-етнографски описания. Те са били
необходими на древните гърци във връзка с колонизирането на крайбрежията на близките
морета, т. е. имали са чисто практически цели.
Подробни смесени описания са известни за Китай, Индия, Иран, Египет, Гърция и Римската
рмперия. Богати етнографски данни се срещат в древногръцкия епос, достигнал до нас чрез
Омировите «Илиада» и «Одисея», в прочутата работа на философа Хезиод «Работи и дни», в
«История» на древногръцкия историк и пътешественик Херодот, смятан за баща на историята.
Разнообразни етнографски сведения съдържат и произведенията на други антични автори — «За
природата на нещата» на Лукреций Kap, «География» на Страбон, «Естествена история» на Плиний
Стари, «Германия» на Тацит, «Трактат за селското стопанство» на Колумела, произведенията на
Съма Цян за Китай и т. н.
Тези описания продължават през средновековието от пътешественици като Ибн-Фадлан (X в.),
оставил сведения за волжките българи, Ал-Бируни (X—XI в.) — за Индия, Плано Карпини (XII—XIII
в.) — за Русия и територията на днешната Монголска народна република, Марко Поло (XIII—XIV в.)
— за Китай, Афанасий Никитин (XV в.) написал произведението