Литературна критика

ЛЛитературната наука се дели на 3 основни дяла:литературна критика,история на литературата и теория на литературата.
Етимологично погледнато „критика” буквално означава „съдя,оценям,преценям”,т.е. тя се отнася оценъчно към своя предмет с умение да се вникне
.
Критиката е най-вз
ривоопасният дял.Това се загатва още в античността.Попитали античния критик Зоил запщо е толкова безпощаден към поетите,а той отговорил,че е защото не може да прави това,което те правят.Етимологично погледнато „критика” буквално означава „съдя,оценям,преценям”,т.е. тя се отнася оценъчно към своя предмет с умение да се вникне.
Критиката е най-взривоопасният дял.Това се загатва още в античността.Попитали античния критик Зоил запщо е толкова безпощаден към поетите,а той отговорил,че е защото не може да прави това,което те правят.Толстой казва,че критиците са тъпи хора,които съдят за умните,но пък помагат за по-добро разбиране.
Критиката има пред себе си съвременнем литературен процес и го оценява с мерилото на времето.Предметът ,създ
аден тук и Критиката е най-взривоопасният дял.Това се загатва още в античността.Попитали античния критик Зоил запщо е толкова

безпощаден към поетите,а той отговорил,че е защото не може да прави това,което те правят.Толстой казва,че критиците са тъпи хора,които съдят за умните,но пък помагат за по-добро разбиране.
Критиката има пред себе си съвременнем литературен процес и го оценява с мерилото на времето.Предметът ,създаден тук и сега,изисква от критиката същността й на оценъчна дейност.Критиката създава литературната памет и това я определя като необходимо зло за писателите и необходимо добро за литературата.
Критиката прави един напречен разрез на литературния живот.
Критиката възниква в античността.Критика във фолклора няма,защото няма автор,няма творба,писмен текст,които да показват неговите авторкски способности.Творбата трябва да има авор,който поема отговорнст за своето писане и благодарение на който творбата може да бъде подложена на обективна разглеждане и преценка за нейното място,роля,функции в духовния живот на обществото.
Платон е един от първите,който формулира нужното на критика,за да бъде такъв.В книга 2 на своите закони той казва :”Критикът е компетентен съдия,който трябва да притежава следнКритиката има пред себе си съвременнем литературен проц
ес и го оценява с мерилото на времето.Предметът ,създаден тук и сега,изисква от критиката същността й на оценъчна дейност.Критиката създава литературната памет и това я определя като необходимо зло за писателите и необходимо добро за литературата.
Критиката прави един напречен разрез на