Радиоактивност

Радиоактивност. Закон за радиоактивния разпад. -, -, и -разпад – особености и
условия за протичане
Радиоактивност. Закон за радиоактивния разпад
Явлението радиоактивност се състои в самопроизволно разпадане на ядра с изпускане на една или
няколко частици. Ядра, при които се наблюдава явлението радиоактивност, се наричат радиоактивни.
В процеса на разпад може да се променя както атомният номер Z , така и масовото число A.
Радиоактивният разпад се характеризира със:
- средно време на живот на ядрото;
- вида на изпусканите частици;
- енергията на изпусканите частици;
- при изпускане на повече частици – относителни ъгли между направленията на излитането им;
- ориентации на спиновете на началното и крайното ядро, а също и на излитащите частици.
Всяко радиоактивно ядро може да бъде получено чрез обстрелване със стабилни ядра и частици.
Удивителното в радиоактивността са колосалните времена на живот на радиоактивните ядра.
Характерното ядрено време е 10
–21
s, а времената на радиоактивните ядра са от 10
–9
s до 10
22
години.
Вида на радиоактивния разпад се определя от вида на изпусканите частици:
- -разпад
- -разпад
- -разпад
- спонтанно деление на ядрата.
Според произхода си радиоактивността се дели на:
- естествена – среща се в природата
- изкуствена – синтезирани ядра.
Радиоактивният разпад е по принцип статистическо явление. Естествена статистическа величина,
описваща радиоактивния разпад е вероятността  за разпадане на дадено ядро за единица време.
Величината  се нарича константа на разпадането и смисълът ѝ е в това, че ако се вземе голям брой
N еднакви нестабилни ядра, то за единица време ще се разпаднат N ядра. Величината A=N се нарича
активност. Активността характеризира интензивността на излъчване на радиоактивното вещество като
цяло. В система SI единицата за активност е Бекерел (1 Bq=1 разпад/s). Понякога се използва и
извънсистемната единица за активност Кюри (1 Ci=3,7.10