Компютърни мрежи

Тема 11. Компютърни мрежи – особености, топологии, преносни
среди, мрежови и междумрежови устройства. LAN, MAN, WAN.
Седемслоен OSI модел.
Компютърните мрежи се появяват почти 100 години след телефонните мрежи, за да обслужват абсолютно различни абонати – компютри – и по тях да
се предава съвсем различен тип информация, не-притежаваща никакъв информационен излишък – данни. Това създава на времето огромни проблеми
на комуникационните инженери, които трябва да осигурят, когато се налага, предаването на данни по класическите аналогови телефонни мрежи.
Така възниква и инженерната дисциплина „Предаване на данни”, в която се
решават тези проблеми. Сега – 40 години по-късно – е налице почти пълна
конвергенция между двата типа мрежи и между принципите на изграждането им. По компютърните мрежи се предават говор, музика и видео, а бъдещата интегрирана комуникационна мрежа се изгражда на принципите на
компютърните мрежи – комутация на пакети, IP протоколи, хъбове, рутъри,
гейтове, шлюзове и т.н. Съществуващата в момента Интернет мрежа е
илюстрация на работоспособността и универсалността на тези принципи.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА КОМПЮТЪРНИТЕ МРЕЖИ
1970-те години – самостоятелни големи изчислителни машини (ИМ) и
свързани към тях терминали
Ранни 1980 – мрежи от големи ИМ. Поява на самостоятелни работни
станции
След 1985 г. – поява на локални мрежи (LAN), свързващи работни
станции и PC-та, често донесени от служителите.
Към 1990 – свързване в мрежи на отделни LAN, използване на хъбове,
рутъри, бриджове и други междумрежови устройства.
Към 1995 – комерсиализация на Интернет (дотогава академична мрежа),
ясна концепция за MAN и WAN.
След 2000 г. – поява на HAN, PAN, WLAN

Многонивов подход при изграждане на мрежите. Седемслоен OSI
модел.
Още през 70-те години става ясно, че поради различни несъвместимости
големите ИМ често не могат да се свързват помежду си и това налага разработка на единен модел за свързване, наречен Open System Interconnection (OSI) Reference Model, иницииран от Свтовната организация по стандартизация (ISO). Той унифицира протоколите, интерфейсите и процедурите за изграждане и поддържане на връзка в компютърните мрежи.
Комуникационен протокол: формално описание на правилата за
обмен на информация, включващо множество