Българските въстания - XVI-XVII в.

Шуменски университет
„Епископ Константин Преславски”

Факултет по хуманитарни науки

Дисциплина : История на българските земи и народ през XV-XVII век

Курсова работа

Тема : Засилване на освободителното движение в края на XVI в.Българските въстания - XVI-XVII в.

Изготвил : Проверил: ………………………..............
Станислав Димитров /гл.ас. д-р Т.Симеонова/
Ф. № 1410140006
Спец. – ИГ , III курс
През втората половина на XVI в. в Османската империя започват да се проявяват признаци за нестабилност. Вечният финансов недостиг , нестабилният вътрешно-политически живот, предизвикан от несконачеми конфликти на различните групировки на управляващата знат, всеобщата корумпираност и военните неуспехи на турците са основните показатели за намаляващата мощ на империята.Морската битка при Лепанто (Навпакт) на 7.10.1571 г. дава първия знак за настъпващия упадък на империята.
Венеция , Испания , Папството , Малта и някои италиански княжества , участващи в съюз , наречен Свещената лига, се обединяват срещу османската агресия на остров Кипър, принадлежащ на венецианците. Войските на султан Селим II (1566-1574) превземат Никозия и Фамагуста, но не могат да устоят на военноморските сили на Венеция и Испания. Османската флота претърпява катастрофално поражение . Унищожени са всичките и 220 кораба . Човешките и загуби са 30 000 убити и 3000 пленени.
Битката при Лепанто имала огромно значение поради една изключително важна промяна в обществените нагласи. Тя разрушила мита за несломимата мощ на османците и премахнала психологическата бариера , която ограничавала плановете и действията на нейните противници. Заедно с това тя разкрила нова тенденция , която в историческа перспектива преобърнала позициите на християнския и мюсюлманския свят на политическата арена. Победата на Свещената лига се дължала на огнестрелното оръжие , с което била оборудвана съюзната флота. Натрупващите се научни знания , използвани преди всичко във въоръжението на европейските армии , увеличават тяхната боеспособност и постепенно им гарантират военно превъзходство.
Християнската победа активизира освободителните настроения на Балканите и с тях внася още една неясна , но постепенно налагаща се промяна.Новото в историческото битие на покорените християнски народи, включително и на българите , са въстанията. След броженията в Северен Епир и Пелопонес, чиито жители били едва ли не очевидци на османската катастрофа и сред които венецианците внедрили многочислена агентура, мълвата за християнския успех