Българският град през 15-17 век

Шуменски Университет
„Епископ К.Преславски“

КУРСОВА РАБОТА
на тема
Българският град през 15-17в.

Изготвил: Арзун Насуфова Проверил:
Специалност: БЕИ гл.ас.д-р Т.Симеонова
Курс: III
Фак.№ : 1410120002

Шумен,2016г.

1-Промени в градската мрежа

Османците първо разрушават съществуващия модел на град,а след това налагат свой,с подчертано силни влияния на близкоизточната мюсюлманска традиция в неговият стил и в неговите функции.
По правилата на войната,след разрушителните битки градовете по три,пет или седем дни са предоставени на акънджиите (нередовни части от османската армия),на спахиите,на еничарите.
Ягмата,правото им на тотален грабеж и безконтролно насилие е войнишката им плата-плячка в хора и вещи.
По-малко или повече са „разсипани“ болшинството от българските или по-точно от балканските градове,но животът в тях не спира.
Въпреки преживените сътресения е съхранена и мрежата от градове,която свързва локалните икономики в една обща стопанска система.
Тя се оказва достатъчно гъвкава за да устои,но и да се промени,както се променя животът на балканските народи.
Дълбоките и всеобхватни трансформации в политическия режим,в демографската характеристика,в целия цивилизационен модел са най-очевидни именно в градовете.

В урбанистиката отликите са най-очевидни и най-значими.
Видимият знак на различността им са високите и тънки минарета на джамиите,които във всеки град потвърждават принадлежността на балканските земи към дар юл-ислям,към света на исляма.
Градът е украсен само с турски джамии,с техните високи,охлювообразни минарета,които се издигат много по-високо в сравнение с нашите плоски храмове и придават на градовете некрасив вид.
От тях ходжите съобщават часовете на деня и на времето за молитва с много висок глас както денем,така и нощем.

За никои други сгради не полагат по-големи грижи както за джамиите,баните,мостовете и държавните странноприемници ,наричани кервансараи,сиреч дворци за керваните.
Настоящето се вижда в добре поддържаните мюсюлмански култови и обществени сгради със специфичната им архитектура.
Разрушените крепостни стени разкриват причините за тази фатална промяна,откъснала Балканите от Европа,в която крепостта е не само белег,но и необходимост за града.
С разрушението на крепостите се поставило началото на