Бунтари и авантюристи в Средновековна България

Пламен Павлов
Бунтари и авантюристи в средновековна България

ПРЕДИСЛОВИЕ

В тази, струва ми се, първа по рода си българска книга, макар и в научно-популярен вид, се поставя
нетрадиционният, но много важен въпрос за бунтарството и авантюризма (колкото и трудни за дефиниране да са
двете, при това неравностойни понятия!) в историята на средновековна България. В тези седемнадесет статии или
очерци съм се опитал да представя на любознателния, обичащ историята български читател една своеобразна
панорама от личности и събития, някои от които са слабо познати понякога дори и на тесните специалисти. Не
претендирам за изчерпателност, нито пък за теоретична прецизност, особено в една книга с предимно
популяризаторски задачи. Разбира се, в нея има и достатъчно много евристични елементи, доколкото всяко
"препрочитане" на средновековната ни история не може да не доведе до едни или други нови хрумвания, догадки,
хипотези.
В общите ни разбирания за историята авантюризмът по начало е натоварен с изцяло (или с предимно)
отрицателен смисъл. Не е далеч от ума обаче да се запитаме дали тази негова смислова "обреченост" винаги
следва да се приема за стопроцентово вярната, "правилната" и т.н.? Какво би била историята на човешкия род, ако
ги нямаше редицата авантюристи, онези личности, които са били склонни да поемат риск, да проявяват силна
политическа воля, да имат смелостта на "първопроходци" по непознати пътища, към далечни земи и морета? Да
се впускат, водени както от обичайните земни страсти, така и от магията на неизвестното, в търсене на "златното
руно", на неведомия презморски път към "Индиите" или Елдорадо...
Разбира се, ни най-малко нямам намерение да представям авантюризма като напълно положително, едва ли не
като най-положителното явление в историята на човечеството, включително в историята на средновековна
България... И все пак в зората на нашата история имаме поне няколко ярки примера, персонифицирани със
синовете на хан Кубрат - съдбата на поне двама от тях, Батбаян и Аспарух, би трябвало да ни накара да се
замислим върху въпроса за сигурността и риска, за "питомното" и "дивото"... Да не забравяме също Кубер, Алцек и
Котраг! Последният напомня най-много Аспарух и може би неслучайно поставя началото на "другата" голяма